..Да си постоянно усмихнат щом го видиш, да се разтреперваш, да искаш да го прегърнеш, да го целунеш и още много неща? Ами това изпитвах, когато се виждахме и бяхме просто познати, но сега, когато го опознах и тръгнахме вече не искам да съм с него, но все още усмивката е на лицето ми.. само тя..Нещо в мен ли не е наред? Нямам желание да го целувам и прегръщам. Сякаш той вече ме приема за даденост.Преди искаше да се виждаме, а сега не се сеща за мен и чака аз да го потърся. Само като му потрябва нещо ме търси. Например като му дотрябват пари веднага дотичва, а иначе през целия ден не се и сеща за мен. Не мога и да му вярвам къде ходи и с кой е, но сякаш вече не ме и интересува. Говори ми мили думи, казва, че е щастлив с мен, но не мога да му повярвам. Не искам да сме заедно, но не знам как да му го кажа. Бил е много нараняван и затова в началото ми каза, че има нужда от време и не иска да се привързваме. Това ли е причината? И аз не знам какво искам..дано ми олекне като го споделя тук. Моля, дайте ми някакви съвети!