сто пъти прочетох "ама има изключение".
еми аз си мислех, че съм едно такова изключение. преди година и половина бях точно като теб. ръсех абсолютно всичките глупости на поразия, вярвах си, че той е различен, че всичко е розово, че имаме дори общо бъдеще, че всичко ще е вечно. и бях нереалната идиотка. чак ме е срам от себе си.

но от всичкото "розово" излезе нещо хубаво - надраснах себе си.

не вярвам в изключенията. вярвам в любовта, но не и в това, което си написала. да се промениш за някого - можеш, но за време, и когато това време изтече - просто от розовко става мрачно и сиво. да обичаш с цялото си сърце също можеш.

и спри с тия мнения, с които не само не ни правиш убедително впечетление, ами звучи сякаш сама се навиваш.