Разбирам те.

Когато бях в 3 клас дядо ми почина, а в четвърти (на същата дата, година по-късно) почина и баба ми. Много тежко го преживях. Сега като се сетя за тях, винаги ми текват сълзите. Нормално е, тези хора си ги обичал и винаги ще ги обичаш, макар и да не ги виждаш.

Опитай се да го преглътнеш и приеми смъртта като част от живота. Радвай се на живота и на близките си, защото за съжаление, винаги оценяваме нещо чак когато го изгубим.