- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Разумът е нещо лошо,ако не може да осъзнае собст. си граници
Много ми е трудно да ги пиша тези философски есета.Май е вярно ,че на който му върви математика философията му куца.На входното ниво нямах грешка на тестовата част,но госпожата ми каза ,че есето ми е трагично.
Сега имаме за домашно темата: "Разумът е нещо лошо,ако не може да осъзнае собствените си граници" Въобще не зная какво да пиша и мисля ,че стореното до сега е пълна боза.Някой мил човечец ,ако се наеме да помогне ще съм му много благодарен.Ето какво измъдрих ....
не знам дали ти е трудно да пишеш философски есета, но това едно от най-разумните мнения, които съм чел последните 10 дни.
В гордостта на ума е, падението на човека.
Темата е малко безсмислена...защото все едно да попиташ човек какво "нищо"...няма да ти отговори! Разума е нещо непонятно за простосмъртния човек! Ако отговориш на въпроса - какво е "нищото"(тоест да го опишеш), тогава ще може да кажеш за разума...
Im back...
Нищо никога не е нито добро, нито лошо , докато не му сложиш границата.
Темата е безсмислена.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Махни го това за етимологията, ако не смяташ да елаборираш върху нея. Изглежда сякаш е дословно копирано от уикито така.
Това за 5-те % не само че е грешно, но и няма място във философско есе.
Това за всезнайковците е език който НИКОГА не се употребява в такива работи.
А самото съдържание е скръб.
Силно подозирам че се дължи на тъпа госпожа в миналото. Това което аз ти бих препоръчал е да видиш от нета структура на такива работи. Ако поне това спазваш ще си спестиш доста главоболия, дори и разсъжденията ти (които в конкретния случай дори липсват) да не са на ниво.
Та това може да те оправи - виж структура на есе от някъде.
А ако си видял и ТОВА е крайния продукт 0_o
Това което се иска по-скоро е разсъждение за това как разумът е прекрасен инструмент, символ на рационалността и основно оръжие на човешкия прогрес. Как ни е донесъл всякакви облаги и как само чрез него изпитваме най-висше удоволствие (музика, изкуство) и най-вече богоподобната, заслужена гордост от това да си човек - да си този който със своят разум е победил и нагодил според себе си природата, вместо да се преклони пред нея, да се откаже да я обуздава и да бъде като другите животни.
Но и точно в ТОВА се таи голямата му лимитация - гордост. Свикнали сме да мислим че сме винаги прави, че няма защо да смятаме че сме просто сгрешили за много неща.
Освен това и прекаленото преследване на знание може да доведе до много мъка - вместо да се наслаждаваме на малките неща с философско примирение и детеподобно блаженство подобно на изпитваното от будистките монаси и гурута, ние често сме обречени в безкрайни и алчни опити да акумулираме все повече и повече знание.
Да можем всичко, да опитаме всичко, да оборим всичките си опоненти. Но подобно на Алекранър, седнал на брега на морето и тъжен след осъзнаването че няма как да завладее всички светове (визирайки онези сред звездите) човек може да изпита истинско щастие само ако сложи граници на умът си и стане господар на себе си.
Акт, сравним с посипването на пиратското око с пръст, от старата приказка.
...
Нещо такова, бал съм го. Разсъждавай за 5 минути, използвай свои мисли, прави аналогии, остави си креативния дух да тече. Па дори и някоя говнарщина да натвориш поне опита ще бъде оценен.
“It is only when you refuse to give in with all your heart that you begin to transcend your humanity. ”
The Bird of Hermes
Ключовите думи са "разум" и "граници". Винаги първо това търсиш в едно есе. Какво са? Ясна да е дефиницията и вече връзките.Важна ти е тезата.
"Единствените граници са тези, които сами си поставяме."Обвържи примери. Ето ти "Разум и чувства" на Джейн Остин. Чудесен пример и е лесно да разсъждаваш. От политиката ни има доста извори и цветущи примери.
![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Разумът е лош господар,но добър служител!
Идеята е,че разумът може да е и най-добрият ти приятел,но и най-големият ти враг,и то едновременно :Д...щото какво всъщност е разумът - програма за анализиране на живота ти...изключително предубедена,манипулативна, но и полезна...идеята е,че често разумът не отразява това,което искаш,а това,което се заблуждаваш,че искаш,рядко той може да работи изолирано от другите хора,житейския ти опит и т.н.,тоест е изключително предубеден...
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Разумът въз основа на Доброто/Добротата е нещо съвсем Праведно и се нарича Благо-Разумие, но ако използваш ума за целите на верческите/духовните хитрости на дявола/"тъмнината" тогава той е най-голям враг, ето защо Исус е казал, бъдете разумни като "змиите" но бидейки Незлобливи като "гълъбите" - Матей 10: 16
Трябва да си зададеш въпроса, razor4o, защо ходиш на училище, като не може да и напишеш и едно есе. Напъни си малко мозъчните гънки, защо ти трябват чужди разсъждания, напиши, каквото мислиш спрямо мирогледа ти.
Еми както виждаш процента на мислещите хора е сведен почти до нула...
Im back...