Махни го това за етимологията, ако не смяташ да елаборираш върху нея. Изглежда сякаш е дословно копирано от уикито така.

Това за 5-те % не само че е грешно, но и няма място във философско есе.

Това за всезнайковците е език който НИКОГА не се употребява в такива работи.

А самото съдържание е скръб.



Силно подозирам че се дължи на тъпа госпожа в миналото. Това което аз ти бих препоръчал е да видиш от нета структура на такива работи. Ако поне това спазваш ще си спестиш доста главоболия, дори и разсъжденията ти (които в конкретния случай дори липсват) да не са на ниво.

Та това може да те оправи - виж структура на есе от някъде.



А ако си видял и ТОВА е крайния продукт 0_o


Това което се иска по-скоро е разсъждение за това как разумът е прекрасен инструмент, символ на рационалността и основно оръжие на човешкия прогрес. Как ни е донесъл всякакви облаги и как само чрез него изпитваме най-висше удоволствие (музика, изкуство) и най-вече богоподобната, заслужена гордост от това да си човек - да си този който със своят разум е победил и нагодил според себе си природата, вместо да се преклони пред нея, да се откаже да я обуздава и да бъде като другите животни.

Но и точно в ТОВА се таи голямата му лимитация - гордост. Свикнали сме да мислим че сме винаги прави, че няма защо да смятаме че сме просто сгрешили за много неща.

Освен това и прекаленото преследване на знание може да доведе до много мъка - вместо да се наслаждаваме на малките неща с философско примирение и детеподобно блаженство подобно на изпитваното от будистките монаси и гурута, ние често сме обречени в безкрайни и алчни опити да акумулираме все повече и повече знание.

Да можем всичко, да опитаме всичко, да оборим всичките си опоненти. Но подобно на Алекранър, седнал на брега на морето и тъжен след осъзнаването че няма как да завладее всички светове (визирайки онези сред звездите) човек може да изпита истинско щастие само ако сложи граници на умът си и стане господар на себе си.

Акт, сравним с посипването на пиратското око с пръст, от старата приказка.



...



Нещо такова, бал съм го. Разсъждавай за 5 минути, използвай свои мисли, прави аналогии, остави си креативния дух да тече. Па дори и някоя говнарщина да натвориш поне опита ще бъде оценен.