Не знам какво пиша тук... само си губя времето най-вероятно но...
Ходих с едно момиче 2 месеца, не са много но бяха най-прекрасните 2 месеца в живота ми! Грешка нямаше! Накрая стана така че се скарахме за една тъпотия и я питах "Да скъсаме ли целиш?" Защото се държеше много, много странно... ядосах се казах и че много ме дразни и ... разделихме се...! Добре, направих грешка, но тя супер много ме уплаши с държанието си, помислих че съм я изгубил и за това се ядосах и.. и се поскарах защото се надявах да чуя обратното... но тя каза "Да" .. и аз и казах "Ок, тогава, чао!" Иии.. след 10 минути бях полудял.. звънях и 25 пъти за 1 час (тя говореше с някой, каза че е майка й.. ама кой говори с майка си един час, мамка му, както и да е) и казах й... "Извинявай за преди малко, прекалих, нали сме си заедно?!" тя каза "Не." .. полудях!
Тя тогава беше на почивка във Варна(Иначе сме Софиянци) и си казах .."Не, няма да я изгубя, отивам при нея!!!" Хванах влака и без никой да разбере, с мнооого усилия отидох до Варна(Кранево) с какви усилия стигнах до там не ме питайте.. още на 2рия ден бях там в 9 сутринта намерих я в хотела, чак се разбрах с хотелиерите да ме пуснат до стаята й... за да я изненадам! Единственото което получих, беше оправдания защо не трябвало да сме заедно... бил съм прекалено мил и добър за нея, не знам си кво... и забележете, накрая отсече: "Категорична съм, знаеш пътя..." демек, да си ходя след една седмица ми се обадиха други хора, за да ми кажат че тя се била събрала с бившото си гадже, което е пълен измекяр(Разликата им е 8 години) но както и да е... тя потвръди, но ако не ми бяха казали мой хора, сигурно още нямаше да зная, хаха! Минах над 1100 километра за общо 20 часа... и какво получих... Вярно, сгреших, но мисля че доста убедително се извиних и и показах, че тя за мен значи всичко...

Вие какво мислите?!