Цитирай Първоначално написано от Brooklyn
всеки втори е затворен в себе си , от лични наблюдения никои не е открит и позитивен , всеки сякаш пази няква тайна или го е страх от хората

дори в случаи когато искам да помогна на някои , пак се гледа с мнителни очи и оставаш криворазбран

много е изкривена историята
от личен опит казвам, защото и аз съм от свитите ( а в компанията си от познати съм царя на купона, най-вече на домашно, където няма др хора и съм защитен от критични погледи на непознати ).
Пред теб ако съм свит това е, защото аз явно си имам разните си страхове, комплекси, с които се боря и т.н., не трябва да го приемаш лично.
А тези страхове и т.н. се сформират от житейските преживявания, по-скоро реакциите ти към тези ситуации и преживявания (спомени). Това, че не мислиш за даден негативен спомен не значи, че той все още не влияе върху поведението ти, просто не го осъзнаваш. В този смисъл хората мнооого често са роби на миналото си и като се срещнат с нов човек в подсъзнанието им изплуват всички негативни социални ситуации и подсъзнанието сякаш с огромни червени букви и крещи на съзнанието "СЕДИ МИРЕН И КРОТЪК, ЗАЩОТО РИСКУВАШ ТОВА ДА СЕ ПОВТОРИ ОТНОВО!!!"
За това и някои хора правят проблеми за "жълти стотинки", може би в миналото са нямали пукната стотинка и това им е оставило отпечатък и ценят и жълтите стотинки, образно казано