Какво може да е това?

[BqlaLiniq]

Имам проблем (преживях едни неща) не са болка за умиране, но ми е трудно. Та вечер трудно заспивам, постоянно мисля какво ще стане по нататък, почти нищо не помня, само за това мисля и се чувствам променена. На 18 съм. Дали не е някаква депресия? Искам да се оправя, искам да стана както преди

[bettyblackdewil]

Сподели с някого какво те мъчи, ако мислиш, че ще ти олекне.. ако не занимавай се с други неща, с които няма да мислиш много много за това, което те тревожи... Ако няма с кого да споделиш насреща съм дори и да не се познаваме....

[Mi6inka]

Нормално е след стрес... и аз съм така от няколко дена. Случи се нещо...знам, че ще боли и ще мине, но не мога да спра да мисля за това, само това ми е в главата, дори някой като ми говори не мога да се съсредоточа в разговора. Ще мине..просто наистина сподели на някой, говори за проблема на го оставяй вътре в теб. И гледай да се разсейваш колкото се може повече.

[mrankoniiii]

Поговир с някой или отиди на психолог не го таи в себе си ще се почустваш много по - добре . Ако не искаш опитаи се да го преживееш

[Verminaard]

Meне ми звучи повече като невроза,не депресия.

[BqlaLiniq]

Нормално е след стрес... и аз съм така от няколко дена. Случи се нещо...знам, че ще боли и ще мине, но не мога да спра да мисля за това, само това ми е в главата, дори някой като ми говори не мога да се съсредоточа в разговора. Ще мине..просто наистина сподели на някой, говори за проблема на го оставяй вътре в теб. И гледай да се разсейваш колкото се може повече.

Споделям, споделих нашите, ходих на психиатър - предписа ми Деанксит и Лексотан...не искам да го пия много тоя лексотан, но ако това е единствения начин да се оправя...
Каза ми да пия Деанксит сутрин и обед по 1, а лексотана вечер + дорминорм..
Положението е адски зле и даже самата не мога да определя от какво е..Страх ме е да излизам и да говоря с приятелите си, защото нямам никаква тема вече просто блок отвсякъде..
Преди се интересувах от на хората проблемите, забавлявах ги, но сега нещо не става, дразня се от най-малкото, но си мълча. Когато ми званят гледам да отбягвам разговорите, всеки го забелязва, че не е както преди. Забравям най-елементарни неща за мен преди, и всякаш всичко правя по-навик...
Не мога да вникна във филм..нямам желание за нищо освен да се оправя..
Случват ми се странни неща, сънувам странни неща, не мога да се концентрирам върху нищо...