Така, имам си приятел ... от достатъчно време, за да мога да кажа, че го обичам. Всичко си вървеше идеално до едно време, но от скоро нещо сме се отчуждили. Почти не излизаме заедно, той не ме търси, почти не пишем и прочие.. От тук идва и проблема, че от както се поотчуждихме се запознах с едно друго момче, което направо ме грабна, характер, всичко. Общувам с него страшно отпуснато.. да ама постепенно започнах и много да го харесвам. Много съм объркана, тъй като съм с него или когато си говорим напълно забравям за приятеля си, а не трябва. В друг момент пък е точно обратното, излизам с приятеля си и се случва нещо, при което осъзнавам колко страшно много си го обичам и всичко и всички други излизат от главата ми. Но за жалост, тези моменти (2рите) не са много чести.
И съм страшно, страшно объркана. Днес излизах с компания, където беше и въпросното момче и ме закараха до вкъщи и той ме изпрати и страшно исках да го целуна, но просто се спрях, защото знаех, че няма да постъпя хич правилно. Иначе това момче знае, че го харесвам, аз също знам, че той ме харесва, даже по неговите думи много... Но е сложно, защото си имам приятел.
Вече не знам как да постъпя, започвам да се влюбвам в това момче, а е изключително неправилно, защото имам друг до себе си въобще не искам да го наранявам Разигравам и ги и двамата и се чувствам като най-отвратителния човек на тоя свят