Имам желание да си пека сладки и коледни пайове, и ако мога по някакъв начин да си обезопася елхата, защото котката я събаряше постоянно миналата Коледа (беше й първата) и не можех да направя нищо, за да я спра - съответно си карах без елха.

Иначе не съм изобщо толкова ентусиазирана, както преди бях, дори за подаръците не ме грее, защото виждам само комерсиалност навсякъде.
Консумация.
А и празникът е там, където са приятелите, където е сплотеното семейство. Не искам да звучи туу мъч драма, но нещо се случи в живота ми, та не се сещам за много значими хора, а само едни пайове и украса не могат да ме накарат да се чувствам уютно. Няма нищо по-добро от хубавите, здрави връзки между хората - за мен те правят празника.

Както въпроса с родината - тя е там, 'дето ти е сърцето. Там е дома.
И по тая логика и за Коледа.
Но има време.

Не съм песимистично настрояна , просто не очаквам много.