Еии стигна се и аз да си споделя личните проблеми пред непознати... добре

Значи ситуацията е доста сложна, малко са хората който биха ме разбрали на 100% според мен.

Имам приятелка от 2 години, познаваме се от 4. Тя е от София, аз от Стара Загора. 2009 се видяхме за 1 път и от тогава до сега постоянно когато имам възможност ходя за по 7-10 дни, и после за по 2-3 в единия месец говоря, е не всеки път имаме тая възможност но до преди няколко месеца я имаше. Така до тук добре. Миналата година завърших сега съм на 20 обаче последните 2-3 месеца нямаме тази възможност да се виждаме толкова често. Аз не мога да си намеря работа и да изкарам някой лев че да отида, тя 2012 завършва, ходи по изпити школи, матура и предстой и кандидатстване в България и може би и в Чужбина (не знам за сега задочно или редовно) Идеята ми беше да събера някой лев като почна работа и да се преместя в София на квартира и да имам някакви пари докато си намеря работа и т.н Сега става вече 1 месец не сме се виждали и много си липсваме и на двамата, това че няма пукната стинка да отида, и тя че е заета просто е убийствено гадно. Много лишения съм си дал за да ходя през тези 2 години, но това е любов, страшно много държа на нея, както и тя на мен, но не виждаме вече никакво развитие на връзката ни. Срам ме е да го кажа но дори нямам пара и подарък за Коледа да и взема, а съм мъж, срамно е да искам и от нашите пари или от приятели. А страшно много я обичам. Тя ми предложи дори някакъв свободен тип връзка щото все пак хора сме всеки си има нужди пък и сме млади на всичкото отгоре, но аз ест отказах, не мога да си представя някой др да...

Някакъв съвет нещо, не знам вече и аз какво да правя. Не искам да се разделяме, никой от нас не го иска но парите са проблем. На всичкото отгоре и семейството ми има и финансови затруднения. Просо не виждам бъдеще.