това е една тема за любовта-менте, дето даже не си прави труда да се прави на по-истинска такава... и все пак я приемаме. не й се радваме, не я чакаме, но пък тя е най-честата ни гостенка.
влюбват се в нас, даже си мислят че ни обичат, пък на нас ни е все едно. и ние така и понякога и на тях им е все едно. срещаш някого или пък теб те срещат... пораждат се някакви там чувства, симпатии или квото са... но (раз)връзка - никаква. нито пък има особено желание за такава. даже може да не е просто среща - понякога е целувка, понякога секс, понякога просто флирт, а защо не и таен поглед. изгубено време и мисли. нищо не ни носи, никаква промяна... за мига.
що? какъв, аджеба, е смисълът да се случват такива работи? променяме ли се някак? учим ли се на нещо? или само ей така... минава и заминава, колкото да ни останат спомени и пикантни историйки. май само се изхабяваме.
вие какво мислите?