за хората без място в нас

[ScarletBite]

това е една тема за любовта-менте, дето даже не си прави труда да се прави на по-истинска такава... и все пак я приемаме. не й се радваме, не я чакаме, но пък тя е най-честата ни гостенка.
влюбват се в нас, даже си мислят че ни обичат, пък на нас ни е все едно. и ние така и понякога и на тях им е все едно. срещаш някого или пък теб те срещат... пораждат се някакви там чувства, симпатии или квото са... но (раз)връзка - никаква. нито пък има особено желание за такава. даже може да не е просто среща - понякога е целувка, понякога секс, понякога просто флирт, а защо не и таен поглед. изгубено време и мисли. нищо не ни носи, никаква промяна... за мига.
що? какъв, аджеба, е смисълът да се случват такива работи? променяме ли се някак? учим ли се на нещо? или само ей така... минава и заминава, колкото да ни останат спомени и пикантни историйки. май само се изхабяваме.
вие какво мислите?

[FlippanT]

От такива "неродени" връзки май няма много полза.... Може да научиш нещо, но в повечето случай ти остава само кофти тръпката от въпроса "Какво щеше да стане, ако....?" Някой хора дори стават по-несигурни след като им се случи нещо такова

[anonymous708973]

Не ми се е случвало и няма да ми се случи.
Не мога да бъда с някого, когото не харесвам или който ме дразни като характер. Не виждам смисъл.

[SisiStrange]

Според мен, кой каквото търси - това намира. Има естествено излъгани: когато си вярвал, че даден човек е точно това, което си искал и търсил, а той си покаже рогата. Но накрая човек си изгражда маниер на търсене и в хода на нещата си отбелязва кое как е. Ако много си падаш по случайни забивки и едва ли не се надяваш да откриеш Любовта с главно "л" след нещо, пламнало за една вечер, вероятно ще оставаш по-често излъгана, защото такива неща се случват доста по-често във филмите, отколкото в реалния живот. Ако обаче, търсиш нещо сериозно, правиш компромиси, опитваш се да решаваш проблемите наистина (а не да се мусиш, да правиш напук, да бягаш от това, което не ти харесва - както често правят много хора) и общо взето се бориш истински да градиш връзката и да я запазиш - тогава дори в началото от другата страна да не е имало сериозни намерения, то те се появяват. Все пак никой не бяга, когато му предлагат нещо истинско и никой не подминава очевидното ти старание. Всъщност има и патологични индивиди, които просто се ужасяват от обвързване, но не вярвам да са толкова много.
Като цяло, макар че от почти всяко отношение, получаваш някакъв опит, няма кой знае какво за учене. Каквото търсиш, такова намираш.

[VaMpiRKaTaaa]

Не ми се е случвало и няма да ми се случи.
Не мога да бъда с някого, когото не харесвам или който ме дразни като характер. Не виждам смисъл.

Сама си е най-добре
Кажи си го

[Mi6inka]

Не мисля, че трябва да се съжалява след подобна развръзка .. Явно не е това човека за теб ( или не си ти човека за него/нея). Хора всякакви.. никога не знаеш, в кой момент, кой, от къде ще се появи в твоя живот и какво ще се случи после ...

[kyon]

Всеки, който влезе в живота ни, ни учи на нещо. Това дали го виждаш или не е твой проблем.

[FlippanT]

Всеки, който влезе в живота ни, ни учи на нещо. Това дали го виждаш или не е твой проблем.

Абе има хора, от които наистина няма какво да научиш

[robles]

Всеки, който влезе в живота ни, ни учи на нещо. Това дали го виждаш или не е твой проблем.

Абе има хора, от които наистина няма какво да научиш

Оооо повярвай ми.. и от най-големия глупак имаш кво да научиш

[ScarletBite]

и аз си го мислех това... че имам какво да науча от всекиго. и все пак - кое е това нещо, което научавам, като кажа на отчаяно влюбено в мен момче, че не се интересувам от него? какво научавам, когато разменя няколко приказки с прекрасен човек и не го срещна повече?

[FlippanT]

и аз си го мислех това... че имам какво да науча от всекиго. и все пак - кое е това нещо, което научавам, като кажа на отчаяно влюбено в мен момче, че не се интересувам от него? какво научавам, когато разменя няколко приказки с прекрасен човек и не го срещна повече?

Защо смяташ, че трябва веднага да си изкараш изводите, от това което си научила? Може да се сетиш за дадения човек след известно време и чак тогава да те озари светла идея.

[robles]

Може би още не си дотолкова зряла, че да долавяш шегите на съдбата... ти си лудо влюбена в някой, който ти казва, че не се интересува от теб, след тва срещаш лудо влюбено в теб момче, на което казваш, че не се интересуваш от него..

Всеки ден се случват толкова неща, които да те "изпитат".. и тези шеги те карат да се поставиш на мястото на другия, за да го разбереш. Примерно, ти знаеш защо не се интересуваш от влюбеното в теб момче, знаеш и защо го режеш, веднага трябва да разбереш, че онзи в който ти си била влюбена се е чувствал по същия начин и за това не се е интересувал от теб.

Черно-бяло го обясних, ама ще го разбереш предполагам. И ще се научиш, споко

[jghgh]

ЕДИТ: Опа, писах в съвсем различен контекст, като прочетох за 2ри път темата. Задълбах в посока като мнението на РозоваПан7ера, а ти си имала предвид нещо съвсем друго. ИЗВИНЯВАМ СЕ!
Относно въпроса ти, който най-накрая схванах :
Много пъти съм се питала и аз същото. Какво научавам от това, че режа някого, или че някой мен ме реже? Болезнено е. Единственият извод, до който стигам е, че това са просто пътища на съдбата и, както се казва, some things are(n't) meant to be. Явно има защо да се случи да отрежеш прекрасното момче, понеже не го харесваш, нищо, че е чудесен. Може би болката, която изпитваш, наранявайки другия, ще ти помогне да разбереш колко му е трудно на някой трети човек, когато трябва да скъса отношения с теб. А може би тези историйки просто не ни учат на нищо, а ни подготвят за срещата ни с Голямата любов - тая, дето ще ни промени. Не може да вървим все по гладки пътища, без да блъскаме главите си, ако искаме да открием щастието. Нали знаеш - за да видя пеперуди, ще трябва да ме полазят малко гъсеници.
Написах и аз едно дълго безсмислено допълнение към развитите теории, но дано съм ти била от полза!

[anonymous708973]

На мен ми беше кеф да прочета мнението ти.

[Seattle]

Живота е шарен, хора всякакви. В крайна сметка, радвай се на това което имаш докато търсиш това което искаш.

[xBadxApple]

Май си доста разочарована от нещо, авторке..

[ScarletBite]

а, разочарована... кога съм била очарована, че да се разочаровам
няма бе... тъпея тука от няколко дни болна и липсата на неща за правене ме докарва до мислене. пък тва не ми се отразява добре.

[fibichkaa]

Все можеш да научиш нещо , но не се знае кога . Но примерно има хора , които е така правят някой неща (целуват се,прегръщат ср , правят секс и т.н ) , но без чувства , има ли смисъл ?! Може би всичко е за добро . Един ден моята баба ми каза : Първата любов никога не се забравя ..... Има моменти в които искаш да умреш , да се скриеш да паднеш в някоя пропаст , просто искаш да си сам без причина . - Именно сега разбирам думите и . Не знам колко мнението ми беше по темата , но се радвам ,че го изразих .
П.с : Този раздел живна малко.

[tqnko]

случвало ми се е да имам нощен флирт и не беше кой знае какво. това са си чисти тъпотии

[GossipGirl89]

И аз съм се питала такива неща. То най-вероятно всеки един човек в определени моменти се пита същото. "Защо стана така?", "Защо не се получи?", "Защо изобщо се срещнахме?"... все въпроси, на които точно в конкретния момент не намираш правилен отговор, но според мен след време ти се изяснява всичко. Преди 1-2 месеца във ФБ беше нашумял един лаф дето много ми хареса и съм го запомнила - "Един ден в живота ви ще се появи човек, който ще ви накара да разберете защо с всички останали не се е получило!". Много ми харесва и смятам че наистина е така. Всеки греши, но за мен за всяко нещо си има причина и дори на момента да не можеш да осъзнаеш какво точно се опитва да ти каже живота, след време, рано или късно, разбираш... Може пък наистина да трябва да се сблъскаме с повечко неподходящи, за да може един ден да разпознаем точният човек за нас

[IseeDEADbodies]

Спри наркотиците.

[kyon]

Има моменти в които искаш да умреш , да се скриеш да паднеш в някоя пропаст , просто искаш да си сам без причина .

Това ми хареса.

[gabsit000]

е просто няма как да не се сблъскаме и с нея,срещаме я често в търсене на истинската...честно казано като се замисля,понякога сме големи мазохисти,да се наказваме с някакво мимолетно щастие,само и само за да не сме сами,но просто ни е страх да останем самички .. и аз съм така..не виня никого...просто знам какво е когато си сам...

[rebeccaa]

И аз хиляди пъти съм се чудила същото и винаги стигам до извода , че колелото се върти, всичко е съдба и общо взето живота е като влак на който при всяка гара се качват или слизат точно определени хора.., а може би така сме устроени ние ХОРАТА , та така каквото и да е в края на крайщата все ще умрем така, че няма какво да му се чудим

[kukli4kata001]

И аз съм си задавала въпроса какъв е смисълът ние да страдаме от това, както и другите? Задавала съм си го в момент, когато аз съм страдала.За жалост ние хората сме си такива. И за всичко лошо и добро,което ми се е случило обвинявам себе си.Защото аз съм го предизвикала по един или друг начин.А тази любов-менте,колкото и кратка да е,колкото и фалшиво истинска да е,тя ни предава уроци.Страдаме или караме другите да страдат,все тая е,защото всичко се връща по един или друг начин.Наистина се хабим и се изтощаваме,и никак не е лесно.Все пак да те боли душата не е лека работа.. Но точно това ни прави хора-и то истински,защото познаваме болката и страданието, и пренебрежението.Това всичко,което написах е гледна точка на човек,който е искал любов и не е получил.А другата гледна точка е когато не ти пука,че някой е истински загрижен за теб. Тъжно,но факт.И ако ти си непукиста е лесно,защото никой не е длъжен да харесва даден човек,само защото даденият човек го харесва.

Всичко тва е просто един кръговрат и ние сме играчки.Нагоре,надолу,игра� �м,щастливи сме,след това нещастни. Обаче трябва да се мине през всичко.Не животът е сложен-хората го правят такъв.