ЕДИТ: Опа, писах в съвсем различен контекст, като прочетох за 2ри път темата. Задълбах в посока като мнението на РозоваПан7ера, а ти си имала предвид нещо съвсем друго. ИЗВИНЯВАМ СЕ!
Относно въпроса ти, който най-накрая схванах :
Много пъти съм се питала и аз същото. Какво научавам от това, че режа някого, или че някой мен ме реже? Болезнено е. Единственият извод, до който стигам е, че това са просто пътища на съдбата и, както се казва, some things are(n't) meant to be. Явно има защо да се случи да отрежеш прекрасното момче, понеже не го харесваш, нищо, че е чудесен. Може би болката, която изпитваш, наранявайки другия, ще ти помогне да разбереш колко му е трудно на някой трети човек, когато трябва да скъса отношения с теб. А може би тези историйки просто не ни учат на нищо, а ни подготвят за срещата ни с Голямата любов - тая, дето ще ни промени. Не може да вървим все по гладки пътища, без да блъскаме главите си, ако искаме да открием щастието. Нали знаеш - за да видя пеперуди, ще трябва да ме полазят малко гъсеници.
Написах и аз едно дълго безсмислено допълнение към развитите теории, но дано съм ти била от полза!