Хм..... Мила, не искам да те разубеждавам - възхищавам се на силат и решимостта ти. Аз също имах връзка с по-голям от мен мъж, когато бях в много крехка възраст - 17-19 нещо такова. Хората с такава голяма разлика в годините са на различни етапи в животите си (поне при мен беше така) - не съм искала да се наживявам или нещо такова, но не исках да съм домакинята от която има нужда той.
Помисли наистина сериозно, защото много момичета съжаляват след това! Имай в предвид, че с едно дете ще ти е много по-трудно да учиш, да градиш кариера, да се развиваш професионално. Но ако твоята цел и призвание са да бъдеш майка преди всичко друго - действай! Ако си 100% сигурна в човека - давай!
Съветвам те от рано да заживеете заедно, за да си напаснете характерите и разбиранията - не се заблуждавай, че всичко ще е розово - винаги ще има някакви дразги, нучете се да ги отминавате с усмивка.
Говори с майка си и бабата и дядото колкото можеш по-скоро, покажи им, че макар да не могат да те убедят да махнеш детето все пак тяхното мнение е важно за теб. Постарай се майка ти да опознае приятеля ти поне малко - моята майка в началото ми забраняваше да се виждам с по-големия от мен, а след това ме молеше да премисля пак дали да се разделям с него. Ако той е стойностен майка ти ще го опознае и ще го одобри...