Разбирам да си на 18(на толкова съм и аз) и да се влюбиш в 35 годишен, ок. Ама да му раждаш деца при условие, че не си завършила и средно, че нямаш опит, че на дали ще можеш да си намериш и свестна работа?! Помисли малко с главата си, а не със сърцето. Обичай си го твоя човек, бъди си с него, ама погледни и горчивия опит на майка си... и ти ли искаш да останеш сама с бебе на ръце?! Ами като заживеете заедно ако не се разбирате?! Защо тръгвате да поемате отговорности, които не са ви по силите?! На тия години трябва да мислиш за матури, уроци, изпити, университети и бални рокли, а не за бебета и домакинство! Изживей си младостта и не си пилей годините...