Не знам какво да правя,дано се справя :)))

[lude7ina]

ЧЕСТИТО!!! Първо и най-важно(задължително го кажи на майка си): При аборт при първа бременност рискът да останеш стерилна и да не можеш да имаш повече деца след това е над 50%. Ако абортираш може повече никога да не станеш майка и майка ти да няма внуци(кажи и това за внуците ще я разчуства). Второ: не си мисли, че като си чела литература ще се справиш отлично. Трябва опит, но приятелят ти е голям и сигурно доста често е дундуркал бебета на негови познати.Трето: като родиш майка ти ще се размекне( все пак е станала баба). Четвърто: да не ти пука за разликата във възрастта. Майка ми е 43 години по-голяма от мен, а баща ми 39. Да не ти пука. И един съвет от баща ми: Храни го повече от указаните дози на опаковката. При него това го е отървало от безсънни нощи и бебешки плач. УСПЕХ!
П.П.
Какво мислят неговите родители?

[DisappointedDreamer]

Чеситито!

Както по-горе споменаха - най-добре е веднага да се преместиш при него, за да живеете заедно. Разликата в годините ви да не ви притеснява - има много хора, които ще ви обезкуражат, но нека това не те сломява. На родителите ми разликата е 10 години, на мен и приятели ми разликата ни също е огромна. Наистина, нито майка ми е забременяла на 18, нито аз, но според мен е най-добре да запазиш бебето, да си го родиш, да живеете заедно и след това да си продължиш образованието. Успех!

[BornToRaiseTheHell]

Честито за бебето! Не абортирай! НО.. по никакъв повод не оставай без подкрепата на вашите. Тези връзки са много сложни и лесно се разпадат, я ти си го изнервила, я той теб, я той останал без работа , я сте се сдърпали за нещо и така нататък. Не бива да си позволяваш да съществува дори минимален шанс да останеш сама с бебе на 18 преди да имаш хубава работа и образование. На всичкото отгоре, и с отглеждането на детето могат да се появят проблеми, с които може да помогне майка ти, баба ти или някоя друга опитна жена от семейството. Просто говори с вашите. Кажи им, че страшно много ги обичаш и цениш и разбираш, че ако се изнесеш и заживееш с приятеля ти, може да ги нараниш, но това е твоето щастие, и това бебе ще ви свърже, но не искаш да си в свят, в който нямаш родителска опора. Мисля, че биха те разбрали, особено щом са преживяли нещо подобно.
Успех!

[SmilezZz]

1. Няма да те съдя за постъпката си , макар че ми се струва прекалено рано и необмислено действието ти. Каза , че майката също е минала по този път и може би точно заради това нещо я спира нея да го хареса.

2. В никакъв случай не е добре да отнемеш живота на детето , пък и в случая - щом детето е желано и от двете страни. Може би е добре да кажеш на майка си , все пак тя най - добре ще успее да ти помогне в случая.

3. По - добре е още от сега да се изнесеш при бащата на детето, да свикнете през този период да заживеете заедно , да си свикнете и т.н.