Като малка ме оприличаваха на майка, била съм детският й вариант. Сега пак се случва някой неин познат, щом ме види, да ахне "Леле, колко приличаш на ***", ама.. шанс. Доста далеко е от истината, външно на никого от двамата не приличам.
Иначе по характер, поведение, мимики, жестове, начин на мислене и на изразяване съм същата като баща ми, 1:1, за което мога само да се радвам, защото е страхотен човек.