[ЕСЕ] Тоз, който падне в бой за свобода той не умира...
Имам да пиша как тълкувам този израз, ама нещо повече от 2 изречения не мога да измисля. Помощ?
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..