по-лесно ми е да ме видят като сексуален обект и после да пленя с вътрешни качества, отколкото да уплаша едно момче с дълбока словесна тирада и после, разбираш ли, да почна да кокетнича. не. обичам да ме възприемат като сексуален обект, обичам да ми угаждат и да ме искат, обичам да разигравам. харесва ми да бъда харесвана и искам да ме искат. такава съм си. от друга страна момчетата изпитват нужда да възприемат жената като сексуален обект, да я искат, да я "завладяват"... не да си мерят мозъците с нея. е, и до сблъсък на умове се стига, но химията не идва оттам, нито пък физиката, хаха.
Няма как да съм по-съгласна с теб конкретно за това. От една порода сме май. Лично за мен... жена съм, харесва ми, използвам го. Намирам играта хищник-плячка за безкрайно интересна, особено когато не е ясно кой е хищникът. И съм от тези, за които външният вид е предпоставка да харесат някого, а не характерът. Няма да се чувствам виновна за това. Нито пък ти, нали

Съгласна съм и с това, че е готино и други да те харесват, но досега приятелите на гаджетата ми (блах, колко гадна дума) винаги са ме оценявали и без да се налага да съм в оскъдно облекло. И винаги съм чувала "Евала" по свой адрес. Как да отрека, че ми гъделичка женското самочувствие?

Вероятно не те разбирам напълно по другите параграфи, защото нито нося минижупи (ненавиждам поли :Д), нито ходя по дискотеки. Просто предпочитам да показвам сексапил пред по-тесен кръг от хора, не пред цяла дискотека, а намеренията ми към мъжкия пол винаги са насочени към конкретен човек, а не към просто непознат от бара. Тоест, обличам се по определен начин, за да направя впечатление на конкретен човек

Не знам дали ме разбра