тъпо. Тъпо ми е по три пъти на ден. Ставам към девет и ми тъпо. Взимам душ, което само по себе си не е тъпо, ама не променя особено нещата. Закусвам някакви неща, които нито виждам какви са, нито бих погълнал в нормално състояние. И ми е тъпо. Пускам компютъра, пиша някое домашно, тъпо ми е. Баба ми ме занимава с глупости. Тя е затъпяла. Или просто винаги си е била тъпа. Уотевър, тъпо е да говоря за роднините си така. Обядвам, тъпо ми е, излизам за даскало – в даскало не е скучно, ама ми е тъпо. Ако бях голям щях да ходя на работа, ама пак щеше да ми е тъпо. Отивам на час – голяма тъпотия. Говоря си с някви хора в междучасията и ми е тъпо. Не, че на повечето им пука – тъпо. Заедно с голямото междучасие идва и голямата тъпотия. Виждам много хора – много от тях са тъпи. К’во пък, и аз съм тъп. Няк’ви хора си пушат около даскало. Абе, тъпо е да пушиш, ама на мен така и така ми тъпо... се тая, ня’а пуша. Влизам пак в час. Тъпотия. Свършвам даскало, намирам някакви хора, с които да си ходя, защото иначе ще ми много тъпо. Прибирам се в нас да хапна набързо. Ям някакви тъпи неща. Ножът ми – и той е тъп. Ножът поне се остри лесно. Отивам да танцувам. Там не е толкова тъпо, ама някои фигури ме карат да се чувствам умствено изостанал. С други думи – тъп. Поне се разсейвам, де. Нищо, че после ще изляза от тренировката и сто про ще ми стане тъпо. Е, свършвам тренировка и – о! изненада – тъпо ми е. Влача се към вкъщи с кака Вили. Тя е пич, ама на мен пак ми е тъпо. Прибирам се в нас, просвам се на леглото, тъпа история. Гърча се в леглото час-два. От тъпотия, да не си помисли някой, че ми има нещо, или че съм болен. Заспивам, сънувам някви неща. Те и те са тъпички. Сутринта се будя и повтарям. Доста тъпо, а?