За повечето не ми пука, честно казано. Научих се да не се трогвам от такива неща.
Миналата зима (или по-миналата) отивах на театър и беше много тъмно, някаква бабичка се беше свила в един кашон и трепереше от студ, тогава ми стана много тъжно. И оттогава май не съм се натъжавала.
Иначе... не мога да помогна на всички, на никой не мога, ама, примерно, веднъж със сестра ми ходихме да ядем китайско и естествено почти нищо не изядохме и аз го взех за вкъщи с мисълта да го дам на някакъв клошар, така и направих. Беше много щастлив, бтв. :Д
А циганите въобще не ме трогват. Случвало се е и да се смея на някакви такива бездомници, зависи от настроението ми, от погледа им и т.н. Ама общо взето не се трогвам.
едит: сега прочетох, че някой казва, че клошарите са някакви олигофрени, които до преди 1-2 години са правили разни мизерии и идиотщини. ами не е така, има много хора, които преди в живота си са били нещо (умни хора, учители, примерно), но просто обстоятелствата са ги довели до такова ниво. примерно деца, които не се грижат за тях и гледат само как да им вземат апартаменчето да речем.
във ВТН преди мачока беше пуснал подобна тема и там се обсъждаше доста май.