Пиша тук тъй като откровено няма много хора на които да им пука за мен,не ме разбирайте погрешно не търся съжаление казвам го чисто обективно.Към този сайт се обръщам винаги когато стигна някаква задънена улица.Така,че които желае нека изслуша и изрази мнение .
Та преди време срещнах момиче като не очаквах нашата връзка да има такива резултати,а именно я обикнах с цялото си сърце и мислех,че и тя изпитва същото,след време обаче все повече започнах да осъзнавам,че тя не ме обича както аз нея,а след още повече време разбрах,че на нея почти не и пука за мен.Стигнах до извода,че тя е заради мен просто за да не бъде самотна,но аз не спирах да изпитвам същите чувства.На моменти тя беше доста груба,каквито и жестове да правех за нея тя не ги оценяваше,казваше просто 1 механично благодаря ти без да влага никакво чувство.Да аз не съм перфектен,но поне обичам истински и вероятно съм глупак,че продължавам да съм с нея,но тя всеки път казва,че не е така,че наистина ме обича и аз се смилявам и решавам да и дам шанс.Причината поради която не искам да я напусна е че в живота ми е имало малко хора които съм ценял и обичал и тях вече ги няма знам какво е да загубиш такъв човек.Надявам се някой да прочете това и да помогне с мнението си.