Мерси за идеите!
Ами за билярда бях на ръба снощи да отида да погледам в някоя зала. бойните изкуства не ме влечат, но бих се жертвала, ако трябва.
Относно колежките: каня едно момиче от другия отдел, но не всеки път ми става номера. Два пъти ми отказва: за партито на Halloween, за друго парти също ... После ми сподели, че е заради финансов проблем. Другите колежки ме виждат като конкуренция на работа и не им предлагам изобщо. Особено на семейните и тези, които не са от Пловдив.
Наистина не съм от най-комуникативните, но не съм смотана. В момента просто сякаш мозъкът ми е в клещи и само самосъжаление ми е в главата. Не мога да се отпусна. Правя опити, не съм задръстена, каня кой ли не и все ми се отказва по различни причини. Страхувам се да не забравя съвсем как да общувам с хората, като странят от мен. Страхувам се и да не попадна на дори по-неподходящ патньор в момент на отчаяние. Снощи ми беше толкова криво, че щях да позвъня на пича с 9 години по-голям от мен. Добре не го направих, ами се баламосвах с гледане на филм. Ох, писна ми тоя пенсионерски начин на живот. Един месец и ми вкисна, а кой знае как ще го изтърпя и още ...