-|- "Тема Х" ...

[NewMessage]

Знам, че много от вас няма да одобрят съществуването на подобна тема в който и да е раздел на форума, но наистина почувствах голяма нужда да споделя и да разгпварям с някого. Случи се така, че загубих много важен за мен човек и не мога да преодолея раздялата. Беше ми за 1-ви път. Никога не бях ходил на погребение и не бях виждал починал човек, нито пък бях губил някой от близките си...
Не мога да го преодолея, ако има и други като мен - не искам да ровя в раните ви, но ако можете кажете по няколко думи. Не спирам да се питам къде ли е сега, добре ли е.....

[lightcameraction]

ами съжалявам.
оправяй се

[EinGutesKind]

Да, губил съм доста, но винаги имам успокоението че всеки умира, и отива на по-хубаво място такъв е живота, гледай напред, с рев и сълзи никой няма да се върне

[ShtrudeL]

Близък, близък... колко близък?

Колкото по-скоро се освестиш от случилото се, толкова по-добре. Не се депресирай, не го мисли, не бъди като баба.
Загубих едния от двамата най-важни хора в живота ми. Липсата винаги, ВИНАГИ я има и ще я усещаш. В-И-Н-А-Г-И. Дори след 10 години винаги ще си спомняш тоя ден кристално ясно и ще е запечатан в главата ти. Важното е... да пазиш хубавото от този човек... винаги когато ти е тъжно и демотивирано да се сещаш за него и да знаеш, че той не би искал да те вижда такъв, защото ти го е повтарял много пъти докато е бил до теб... Че можеш да се справиш с всичко заради него. Че го обичаш и те обича така, както никой друг на тоя свят.

[oliver]

тази година ми измря половината семейство...-.-

[yakuza_]

Ходил съм на 4 погребения досега, приемам го нормално, това са си нещата от живота, никой няма да живее вечно (освен мен).

[ShtrudeL]

Какво значи да ги приемеш "нормално"?

[yakuza_]

ами не изпадам в депресии разни, до 1 ден съм забравил, че съм бил на погребение и не си мисля за това нещо сума ти време, нямам сънища и подобни

[NewMessage]

Не мога за един ден да прежаля важен за мен човек...
Все още се явява пред очите ми...
Дано с в ремето избледнее ...

[Claymore]

5 близки починаха и не отидох на нито едно от погребенията, дори не почувствах нищо, макар че ми бяха много близки.

[LambOfGod]

Много съм безчувствена на тази тема.
Губила съм двама роднини, но честно да ви кажа нищо не усещам.
Мисля, че единственият човек за който ще ми е мъчно, ако умре е баба ми, но когато стане ще видим.

[ShtrudeL]

Няма да мине никога душиице.
Просто се научаваш да живееш.
И то да живееш с хубавото, което ти е оставил тоя човек.
Винаги ще липсва.

[ShtrudeL]

Жал ми е за вас.
!

[NewMessage]

Когато бях на 15 - 17г. си мислех, че няма дам и липсва никого... Но сега, вече като по - голям... болката е огромна... Като не мисля за това съм окей, но замисля ли се рухвам... Не искам да губя още хора, макарт че някога и това ще стане... Просто се привързвам много...