Заедно сме от 2 години почти.Минахме през много неща заедно.Една наистина тежка раздяла, сериозна криза в отношенията ни, през която, слава богу преминахме , продължихме заедно ръка за ръка, обичайки се.Той учи в Англия, аз в София, идва си на всеки 2-3 месеца , за да сме заедно.Аз ще отида за повече време скоро.(това е за хората , които ще ми бълват глупости, че връзка от разстояние няма.Аз съм си взела това решение да я имам и да я пазя, така че .. Please..)

Проблемът е следният.Живее на две пресечки от едно момиче,българка, неговата специалност и очевидно тя непрестанно търси компанията й.Досега не се е случвало да ме пренебрегва заради нея, което е дорбе.Винаги (надявам се) ми казва кога ще се вижда с нея и то не като да излизат само двамата, а например тия дни щели да пишат курсова работа заедно в библиотеката...Аз просто побеснях!Не..чакайте!Направ о откачих...Щяха да се срещнат на 18-ти- имахме годишнина и той го отложи , за да се чуем и да прекараме повече време заедно, макар чрез скайп...Е да ама това момиче, не спира да ме трови..Дразня се само и единствено от нея.Извикала го онази вечер:Ела да ми видиш интернета, че нещо не ми тръгва модема..Друг нямаше ли на кого да се обади?Той се среща и с други свои колежки, на лекции, на обяд и тн.., но никоя не ме впечатлява толкова колкото точна тази...

Вече се усещам , че на него започва леко да му писва, като му буча и го ревнувам.Казва ми:"Обичам те и е крайно време да го осъзнаеш.Спри да ми говориш за нея.Толкова много мрънкаш за нея, че като затворя очи само нейното име виждам и чувам.Побърквам се и аз вече."

Проблемът е, че не вярвам на нея..Тя разби 3 годишна, смея да кажа стабилна, връзка на наши познати..Мисля, че и на нашата е вдигнала мерника..Полудявам.Не се държа адекватно.Искам и приятелство във facebook.Моите приятелки също и искат (Ако ме питате каква ми е целта не знам).Тя му се обадила и го питала:Какво става?Защо приятелките на приятелката ти ми искат приятелство? И той се ядосал и ми каза: Не ми е приятно да ми задават такива въпроси и да изглежда така , че ми нямаш доверие. Прав е.. Но полудявам.Постоянно мисля някакви схеми за саботаж срещу нея..Какво да й кажа?Изобщо да и казвам ли нещо?

Приятелят ми е принципен човек.Доказвал го е неведнъж.За изневярата казва:"Аз дори ако усетя минимално привличане към друга жена, ще дойда ,ще ти споделя, ще се разделим, и чак тогава ще почна да работя за връзка с нея."ДО тук ОК..ама преди него имах уж сериозна връзка, която беше по-скоро агония..Накрая го хванах с другата де..И го преживявах две години.Бях стигнала и до антидепресанти.

Как да постъпя.Не ми дава покой тази мисъл, че той ми изневерява с нея....