тревожно разстройство

[polinapei4eva]

Здравейте!Искам да ви споделя моята история.Казвам се Полина и съм на 18 години.Малко преди да ги навърша излезнах за малко навън с влажна коса(беше зима),поради което започна много силно да ме боли главата,а излезнах само за около 5-10 мин.Всички ме успокояваха,че ми няма нищо,но аз много се притеснявах да нямам менингит и т.н.Постоянно се страхувах дали ми има нещо и изпитах силен страх да не умра.След това отидох на лекар и ми казаха,че ми няма нищо.Дадоха ми лекарства и всичко си дойде на мястото.Две седмици след това(бях в едно кафе) и изведнъж от нищото започна да ми става лошо-изпотиха ми се ръцете,започна да ми се гади и имах силна и изтръпваща болка в главата,все едно нещо ме притискаше.Замалко имах чувството,че ще припадна и изтичах навън, за да си поема въздух.Помислих,че ми е паднало кръвното,но в момента,в който излезнах започнах да имам сърцебиене(ужасно ми беше ускорен пулса),болки в грудния кош,задушавах се и не можех да си поема дъх.И от този момент насам започнах постоянно да се страхувам да не остана сама,защото се притеснявах,че може да ми стане нещо и да няма кой да ми помогне.Имах ужасно сърцебиене,болки в гръдния кош,изпотяване на дланите,парещи болки в главата,прескачане на сърцето и свиващи болки в областта на сърцето,ръцете ми трепереха понякога и имаше още,но просто не мога да си ги спомня всичките.Понякога имах чувството,че ще ми се пръсне сърцето.Постоянно бях ужасно изморена и не ми се правеше нищо.Нямах сила за нищо.Някои приятели ми казваха,че това е нормално за пубертета и ме успокояваха,че ми няма нищо,но аз си знаех,че нещо не е наред с мен.Започнах да си измислям всякакви болести,само и само да знаех,че ми има нещо,защото го усещах,усещах че е вътре в мен.Ходих на невролог,кардиолог,изследв ания всякакакви ми правиха и нищо,нищо не излизаше.Все ми казваха,че ми няма нищо и накрая ми казаха,че е от нервите.Приех го.Всичко отмина..за известно време .Сърцебиенето и всички други проблеми отминаха и реших,че вече всичко ще е наред и просто ми е било някакъв период,през който съм трябвала да мина.Ама кошмара ми тепърва е започвал.Стана ужасно.Просто не можех да се контролирам.Вече незнаех какво да правя.Вече нямах сърцебиенето и всички останали симптоми,но започнах ужасно много да се страхувам от всичко.Беше пълен ад.Вече си мислих,че няма друг като мен и нещо не ми е неред.Подяволите беше ме страх да излизам от нас даже.От толкова много работи ме беше страх,че направо няма да ми останах думи, за да ги изброя.Отидох при един човек и той ми каза,че имам направена магия,затова съм била така.И тои ме успокои.Повярвах,че всичко ще си дойде на мястото,но не беше така.Развали ми уж магията и ми ля коршум цели три пъти и нищо.Пак същото си остана.Живях в един постоянен страх от всичко.Той ми казваше да не ходя на лекар,защото са щели да ме изкарат луда и нямало смисъл да се занимавам.Той щял да ми помогне.Както и да е не вярвах вече в него и реших да отидя на лекар отново.Отидох на невролог,прегледа ме и ми каза,че ми няма нищо на главния мозък и съм добре,но оттам ме препрати на психиатър.Безпокойството ми значително се покачваше,поради което разтрои значително начина ми на живот.Измъчваха ме пристъпи на паника,страхове,кошмари и безброй др. симптоми.Постоянно спах при най-добрата си приятелка.Тя ме подрепяше и ми помагаше да се съвзема.Само Господ знае,колко пъти съм се будила през нощта и съм плакала .В момента,в който се събуждах веднага започвах да се страхувам..това ме отдалечи от приятелите ми и много малко хора ме подкрепяха.Имах чувството,че нещо много лошо се случва с мен.Имах,чувство на нереалност, светът навън ми се виждаше нереален,че всичко е плод на моето въображение.Беше пълен ад.Вече не вярвах,че някой може да ми помогне,защото никой не ме разбираше.Както и да е плаках постоянно,ама постоянно и имах ужасен страх от самоубииство.Мислих постоянно за това.Беше ме страх да не се самоубия.А чувството на нереалност ме измъчваше ужасно.Отидох на психиатър и той ми приложи лечение..Малко след това си прочетох анамнезата и се заинтересувах какво е психично разтройство, защото такава ми беше диагнозата.Влезнах в интернет и прочетох всичко.Чак тогава разбрах какво ми е било през цялото време.Започнах да си пия лекарствата редовно и сега съм много по-добре.Пак изпитвам страх,но много по-малък.Примерно ме е страх от самия страх.Разберате ли ме.Да не започна пак да се страхувам също така и да ми се появят съшите симптоми.Понякога също така пак ми се появява парещото главоболие,но то отминава.Както и да е прочетох много коментари по тази тема и разбрах,че има доста хора като мен и не съм сама.Просто имам чувството,че никога няма да се оправя и цял живот ще си остана такава.Такава беше моята история.
Мога ли изобщо да се справя с този ад??Искам да чуя и вашето мнение.Също така искам да пожелая на всички,които четат да не се притесняват за нищо.Просто да бъдат щастливи и да се обичат.Това е най-важното.

[schwarzerEngel]

Здравей! Знам как се чувстваш, просто като прочетох всичко, което си написала, сякаш виждах себе си и това, през което преминах... И на мен сякаш от нищото ми стана зле и от там се започнаха непрекъснатите страхове, включително това за самоубийството. На пръв поглед бях добре, но аз вътрешно усещах, че нещо не е наред с мен и в един момент започнах да се питам дали не полудявам. На психолог или психиатър не съм ходила понеже изпитвах още по-голям страх. В един момент не можех нито да ям, нито да спя като хората. Както ти казваш, беше ме страх от самия страх. Също така се страхувах от почивните дни, защото тогава оставах вкъщи и нямах какво да правя и всичко започваше отначало. Единствено сред хора се чувствах себе си и забравях поне за малко безпричинните си страхове, но някак, усещах, че пропускам стойностните неща.
Малко по малко започнах да се оправям, благодарение на приятелите ми и близките ми, но има дни, в които всичко ме връхлита отново и аз също се питам, ще се справя ли окончателно с това някой ден? Но единственото, което ни остава, е да мислим положително и да разберем, че ние сами сме си втълпили всичко това и просто трябва да се измъкнем от кашата, която негативните ни мисли и страхове са забъркали! А и, очевидно, не сме единствените, които се чувстват по този начин, така че, ще трябва да се оправим. Имаме цял живот пред себе си все пак! Успех на всички, които имат този проблем! Вярвайте в себе си!

[Ou7oFmYhEaD]

ужасно е и на мен ми се случи 2/3 пъти и ме е страх да не се повтори, сърцебиене, замайване и тревога, в такъв момент ми помага разходка навън, да се движа защото ако седя на едно място имам чувството че ще умра, по принцип имах лошо събитие преди 5/6 месеца, но не вярвам то да е отключило тези пристъпи, всичко е в главата, аз колкото по-малко го мисля толкова по-рядко се случва а ако го мисля-предизвиквам го, каза че си била в кафене като си се разтреперала, може да е от кафето, то дразни нервната система, аз вече не мога да пия кафе дори и слабо, защото ми призлява от него, а преди пиех, ако ти стане пак така пии два валериана или ако е много лошо 1 валидол и никакъв кофеин

[mimsssssss]

На моя приятелка така и откриха синдорм. Беше си куп изследвания и ходене по болници. Направете си изследвания бе хора, по - добре да разбереш рано, отколкото късно, когато нищо не може да се направи. Поне ще спрете да се притеснявате да останете сами...