Цитирай Първоначално написано от bitchwolf
Необвързана съм и определено не се оплаквам. Добре съм си така. Разбира се да си обвързан е нещо прекрасно, стига да имаш точен човек до себе си. Е, аз не съм го намерила, но знам, че и това ще се случи.
Напоследък ми прави впечатление, че доста хора се страхуват от това да бъдат сами и се впускат във връзки колкото да притъпят усещането, че са самотни. Естествено те не продължават дълго и..търсенето пак започва. Според мен такова обвързване не носи нищо положително със себе си и в такива случаи да си самичък е по-добре.
+1. Колкото и прекрасно е да си обвързан, толкова прекрасно е и да си сам. Имаш време за всичко, не се съобразяваш с никой, не страдаш. Не мислиш за някой, не те боли, защото винаги страдаш в една връзка. За едно или за друго нещо, за една или друга караница. Няма с кой да споделяш? Имаш приятели? Имаш семейство? Защо пък трябва да споделяш? Имаш една изгодна приятелка, която да те топли през нощите, която може да те изслуша, ако желае и ти нея също, но която утре няма да поиска на кафе, на разходка, да се видите, защото не може без теб. Може да се скъсваш от бачкане, да трупаш някакви доходи и да не гледаш да остане време за нея/него. Може да не се прибирам с дни и никой да не ми търси отчети. Един човек трябва да е обичан и обичал поне веднъж, а после какво ще прави той си знае. Няма кой да ти спори какво да носиш и т.н. Тези неща може и да ги имаш във връзка, но все нещо ще те задържа, все за нещо се мрънка и винаги ще знаеш, че на този до теб нещо не му е приятно. PinkPan7her, това наистина са глупости дето си ги чела. Такива дребни работи ги мани. Както и ти самата каза.

"Когато умра, ще ме последват делата ми (поне така си представям). Ще нося със себе си това, което съм създал. Междувременно обаче въпросът е в това, че в края на живота си няма да застана с празни ръце.”