Всички ме напускат, отново.
Започва апогея на жертвената ми самоличност. Дразня се как все обичам да се изкарвам като жертва, да се самосъжалявам и да осъзнавам, че ИМАМ ИЗБОР да не се възприемам така, но продължавам да го правя.. Какво целя, какво се стремя да получа с това поведение? Може би внимание, или любов, а защо не и двете? И знам, че така ще получа любов насила, изстискана от някой, а не истинската, чиста любов, която мога да си даря сам и да усетя във въздуха.

Дава ли се направление за пихиатър?