Между четири бели стени
Тя стои и над него тихичко бди.
Гледайки го с поглед влюбен
Тя усеща, че без нея той ще е погубен.

Поглед от него не може да откъсне,
Направи ли го, светът ще я отблъсне.
Спомени въртят се в нейната глава
Не иска да забравя случилото се до сега

Но съдбата шанс не иска да им дава
И тъгата си тя може само да сподавя
Протяга ръка, за да го погали
Но се спира, защото огънят в сърцето й ще се разпали.

Пулсът й бавно, за него само тупти
И иска, но не може, Обичам те” да му изкрещи
Осъзнава, че животът може да бъде много суров
И тръгвайки си прошепва му “Сбогом, моя любов…”


Ще се радвам на всякакви коментари и критики (най-вече). Напоследък пиша с голямо желание и ще се радвам ако някой ме насочи върху нещата, които трябва да усъвършенствам...