- Форум
- По малко от всичко
- Музика и ТВ
- Допитване за музика и филми. Къде е изкуството?
Присъединявам се към тесногръдието ти :Д
Дори да не си дал най-удачните примери за филми/музика или каквото и да е, хващам смисъла на темата ти и те подкрепям.
Подобно тесногръдие, както се вижда по реакциите тук, се смята за нещо лошо, а аз пък доста адмирирам по-затворените хора. Особено по-затворени спрямо ИНДУСТРИЯТА, както ти каза. Не виждам нищо лошо да си "елитарен", да се отдръпваш от масовото, ако щеш дори - да се извисяваш, четейки/гледайки/слушайки неща, които само ти и още шепа хора разбирате. Пък дори и в очите на другите да си надут, "ти за кого се мислиш" и т.н.
Аз също много се чудя на хората, които харесват масовите кинопродукции - странно ми е какво може човек да намери във филмите за пуканки, особено в съвременните американски комерсиални комедии (не засягам арт киното и "ъндърграунд" филмите), изпълнени със садизъм, вулгарност, плосък и много посредствен хумор. И това е една пропаганда, набива ни се в канчетата да се смеем на подобни неща. Заляти сме от псевдокултура, псевдомузика и псевдокино. Наскоро бях на кино и се ужасих от трейлърите, които ми представяха най-новите продукции, които да очаквам с нетърпение.
Трябва ли да се смееш на сцена, в която пони сплесква краката си, защото дебела жена е седнала върху него? Или на това, че някой е паднал и се е ударил лошо? Или на това, че няк'ва женка чупи купата на някакъв си там треньор и се оказва, че това е единствената му награда в материална форма. О, въй, тя му счупила купата.
Направо ми се повръща от тази посредственост и липса на всякаква духовитост, затова и те подкрепям.
Не харесвам шаблоните, и не знам в поп-култура ли сме, в моп-култура ли сме (не съм запозната с теченията), но личните ми предпочитания определено отричат шаблонните форми от всякакъв род.
Или ако ще е шаблон, да е интересно представен поне. А не по изтъркан, банален, напълно предвидим от малко по-умния зрител начин.
За музиката, която си изброил не знам какво да кажа, понеже не слушам никой един от изброените. Предполагам ти ще бъдеш по-отворен към всяко нещо, което мислиш, че може да крие в себе си смисъл, идея, или поне някаква плътност като емоционален заряд и т.н. Това би включвало дори метъл и рнб, които ти смяташ за "грозни" стилове, защото може би си по-запознат само с най-комерсиалното им проявление.
Принципно съм против крайните обобщения - например, че няма хубава метъл музика, или че няма никакво стойностно американско кино (а то има), но с позицията ти относно продукциите, индустрията, "касовите" "творби" съм напълно съгласна. Искам да те опровергая за метъла, но няма да ти давам каквито и да е доказателства, понеже смятам, че всъщност не си тесногръд човек, а по-скоро си се изприщил от шаблони.
пп. "Двама мъже и половина" е духовита комедия : ) Не е празна и мехурена. И актьорите поне играят добре.
пп2. Дори аз от време на време гледам от тия тъпни за пуканките за разтоварване - не може винаги претенциозни филми, или пък тежки. Но определено не мога да твърдя, че имат някаква художествена стойност. 0.0
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride