Подкрепила съм тесногръдието спрямо индустрията, поясних го в 3-4то изречение, защото мисля, че разбрах добре автора, вместо бързо да го окатегоризирам като "ограничен". Пп-то също имаше за цел да покаже, че не хейтвам всичко, което не е натоварващо, смислено и тн. Просто по-рядко си пускам непретенциозни филми и твърдо ме дразнят касовите филми, чиито трейлъри гледам в Арената. То самият трейлър те губи като зрител, дето трябва да те заинтригува, вместо отегчи или направо раздразни. Не понасям тъпия хумор, като моите дефиниции за тъп хумор са зададени в 1вото ми мнение в темата.

Колкото до това всичко що е американско да се поставя под критика по презумпция, ограничено е, но не е ли също ограничено да хейтваш по европейското претенциозно кино? То си има кино и кино. Някои идеи са въздушни, или трудносмилаеми, или откровено откачени, което искрено досажда на голяма част от публиката, но си има и ценители, които ще открият стойност в идеята, дори да е шантава и претенциозна.
Не познавам подобни арт хора като описаните от теб, но пък знам за такива, които едва ли не гледат само масс продукции, в които според мен грам стойност няма - забравяш ги, както си ги гледал преди час-два. Изяждаш ги и ги изсираш.

Не претендирам да съм киноман, но пък мисля, че истинските такива няма да са като тея, които описваш. Те би трябвало да харесват хубавото кино, включително и независимото кино. Което не значи че трябва да гледат одобрително към абсолютно всичко,което излиза - комерсиалните шитни