Повлияна съм от един скандал от снощи между мъж и жена, които са заедно от доста време и имат 3 дечица. Искам да изразя единствено възмущение и неразбиране относно това, което те правят.

1во живеят в абсолютна мизерия, а са млади хора с възможност за успех, но той ги пропилява най-вече по наркотици. И не, че е някой пропаднал наркоман ... просто си се кефи човекът да е надрусан и явно не вижда причина да не го прави. Въпросът ми е защо? Кой мисли за това семейство и за тези деца? (не съм някаква върла защитничка на идеята да не се употребяват наркотици, просто в случая има по-важни неща)
2ро децата били на седмична детска градина, т.е. те се грижат за тях само в 2 дни от седмицата. Искрено се надявам това да е временно, защото иначе не го разбирам. Ако не си до децата си, тогава до кого?
3то скандалът им тръгна пак от липсата на пари. И аз спорих, че не е редно никакви отношения (приятелски, любовни, роднински) да се развалят заради пари. Но човекът си знае неговото и си мисли чрез какъв бизнес да изкара пари без да мисли за тази жена и за тези деца.
4то - започват нейните грешки. Той и давал пари да плаща наема, а тя си купувала наркотици без да му каже.
5то - у тях пълзят хлебарки, а тя си пие ракията с нас, мивката пълна с чинии и не и пука.
6то Имаше и друг спор - дали му била изневерявала.

Ясно ми е, че не е моя работа, че едва ли нещата са от вчера и днес и те най-добре си знаят какво има между тях.

Но такива истории ме карат да се замисля кое е по-ценно... И дали наистина материалните неща не са по-ценни от някаква си връзка или пък любов? Дали ако има такива проблеми трябва да прее*еш себе си заради децата или напротив - мислиш първо за себе си, защото веднъж се живее? В подобни отношения изневярата простима ли е? Редно ли е да се съсипва семейство заради пари? И защо хората започват да мислят адски нетрезво когато не им достигат шибаните пари? Защо не се подкрепят и не успяват заедно? Понеже съм ставала свидетел и на други такива провали в живота само заради пари и това, че хората са станали толкова повърхностни супер много ме дразни ... и не само че ме дразни, а превръща и мен в материалист.

Всеки казва "усмихни се на живота, веднъж се живее", но май има само 2 пътя и тръгнеш ли по единия няма връщане, т.е. или си живееш живота и пропадаш ... или загубваш себе си някъде по пътя, когато устройваш любимите си хора (в редки случаи и себе си).

Мога да напиша още много неща, които ми се въртят из главата, но искам да видя вашите мнения, понеже вие ще дадете разнообразни идеи.