Има лоши слухове за него

[LuFlee]

Познаваме се от около половин година,от един и същи град сме,но аз живея в София.Той е с 4 години по голям (аз съм на 18 ) и от около месец започнахме да се чуваме,да си пишем и от време на време да излизаме,когато съм в другия град.Всъщност ние отдавна се харесваме,но той имаше 3 годишна връзка,аз също бях с някой...Като цяло се разбираме доста добре и както аз не познавам друг като него,така и той друг като мен(по неговите думи относно мен).Казах на майка ми,че се е появил някой,разказах и някои основни неща за него и тя отначало го хареса.При последното ми ходене до другия град се оказа,че тя е питала някаква жена какъв човек е той,а аз разбрах за това едва вчера.Онази и казала,че той имал дете от бившата му(тази с която е бил 3 години),но са разделени и детето е вече на 2-3 години,били го виждали и тн.Аз пък бях чула още много отдавна от една моя приятелка почти същото(забременил я и я оставил),но тогава не ме интересуваше.Отското от както сме в по-близки отношения аз го попитах за това,но той отрече.Даже бих казала,че му беше забавно,когато започна да ми обяснява:един ден с това момиче решили просто да зачезнат нанякъде за 1-2 дена,без нито един от тях да казва на който и да било и след това се върнали.През тва време дори май ги били пуснали за национално издирване и тръгнали от там разни слухове,че тя отишла да прави аборт и тн.От вчера пак подхванах тази тема с него,той ...беше доста учуден по телефона,че се разнасят такива слухове из малкия град
и това,което ми каза звучи доста логично.При положение,че въпросното дете било на 2-3 години как би могъл да не забележи,че е бременна и тн и тъй като са живели заедно и във Бургас,как биха могли да се справят с толкова неща като момичето следвало там...Освен това според мен наистина не е човек,който би оставил така нещата.Много ми е говорил за това момиче,дори и без да го питам.Отначало е вървяло добре,но после едва ли не са си станали противни и той си е правел каквото иска,дори и родителите и са се карали с него за поведението му,но на него не му е пукало.
Явно,че много се говори за него в града(а той е малък и всеки се познава с всеки) и не хубави работи.Знам,че е импулсивен,правил е много глупости,известен е с буйния си нрав,с лошите си приятели и тн,но ...аз виждам в него една друга страна.Още по-дълго е за обяснение какво се случва между нас,но за сега в него виждам всичко,което търся от един човек въпреки изцепките му.Като връзка тази от разстояние ми се отразява добре,защото и двамата сме заети и успехите са ни на първо място(аз в училище,а той в работа...да го кажем,че има да управлява малката империя на баща си).
Семейството му е пълна каша,доведени братя и сестри,лудории,скандали...А� �е като цяло първото впечатление за него е доста негативно,но нали ви казвам...нещата не са такива каквито изглеждат.
Та...съвета на майка ми е "прави каквото искаш,но не му се доверявай,знам много неща за него,но ще те оставя сама да прецениш и да си направиш грешките.Просто знай,че съм ти майка и това,което казвам е най-доброто за теб". И от кой е разбрала всичкото това???От някаква си жена там,съседка на въпросното момиче.Защо всичко трябва да е толкова негативно???
От вчера не мога да спя,да ям,да мисля...не искам да се виждам с никoй и не мога да говоря с никoй.Искам да взема някакво решение сега,от колкото да стане по-трудно после.Казах му,че искам да съм с него и за това ще трябва да спре да ми пука от хорскоро мнение,но наистина...объркана съм.
Той дори беше тръгнал да пише някакво съобщение на майка ми и да и обяснява...За тази половин година ако това с детето беше истина,а той го криеше все някак щеше да се издаде.Дори ние с него сме си писали,когато още бяха заедно,аз тогава се запознах с него и той още тогава си казваше,че въобще не се разбират и нямат нищо общо.
Дайте някакъв съвет,защото състоянието ми става все по-зле.

[baronet]

мм много интересно положението е анти конти

[SisiStrange]

Аз не бих му имала доверие.
Съветвам те отсега да се спасяваш.
Звучи ми като лош човек или най-малкото като ужасно безотговорен. Дори да не е вярно това за детето (а аз сериозно бих проучила въпроса на твое място), историята с изчезването хич не ми звучи като тийн глупост, а като доста безотговорна и тъпанарска постъпка.
Звучи като човек, който след 1-2 години връзка (ако не и по-рано) започва да вдига скандали за всичко и вече зависи от обстоятелствата дали би посегнал на жена.
Като цяло, много му е мътна работата.

[VaMpiRKaTaaa]

Най-добре проучи САМА нещата.
Без намеса на второ лице,то дори и майка ти.

[anonymous708973]

Попринцип не вярвам на абсолютно никакви слухове, създадени мнения за човека в обществото, не ме плаши общественото мнение и прочее...
Но тук има намесено дете, ако не и деца. Не ми звучи никак добре, ама хич.

[SmilezZz]

Той е на 18 , а детето , както се разбира от слуховете излиза , че е на 2 - 3. Т.е. когато е бил на 15 - 16. Не знам , проучи сама нещата. Трудно е да се изкаже мнение , когато не го познаваме. Но задължително САМА проучи всичко и не се подавай на слуховете.

[anonymous708973]

ТЯ е на 18, той е с 4 години по-голям, тоест на 22.

[LuFlee]

Бях решила да му повярвам,защото найстина няма смисъл да ме лъже,нито живеем в един и същ град,нито съм богата,нито ме използва за секс(до сега не ме е опипал нито веднъж,пък разговорите за секс даже аз ги започвам),нито пък даси отбива времето с мен(от половин година поддържаме връзка и си е все същия).Споделял ми е много лични неща за семейството си и да кажеш нещо да се хвали-не. Казах му,че не ме интересуват слухове и ще съм с него,но вчера разбирам,че било имало и сватба и детето си било живо и здраво. Сега не знам какво да мисля,от едната страна той звучи доста достоверно,от др всички тия слухове и то не от един човек. Да,реших да проуча сама,без никойда знае... Колкото до случката с бягането -не ме притеснява всеки прави грешки,но това с детето е прекалено. А той не е безотговорен по моите впечатления,доста работи,но определено има буен нрав- това не ми пречи също.

[xoxi]

Аз ако бях на твое място щях да продължавам да се чувам с него и да излизам, НО щях да си имам едно на ум. Демек щях да вярвам 50% на него и 50% на слуховете.
Всичко рано или късно излиза на повърхността и чак когато истината за това дете (съществуващо или не) се покаже, чак тогава бих взела окончателно решение. Макар, че едно дете не е нещо, което лесно би се скрило. Защо не говориш с бившата му без той да знае? Аз бих го направила като за начало, вместо да се допитвам до съседки.

[purplerainn]

Защо не се срещнеш с приятелката му и направо не я попиташ?Въпреки,че на него едва ли ще му е много приятно,да разбере,че се ровиш в миналото му.И все пак,ти си длъжна,сама за себе си,да откриеш истината.Ако е наистина така ?Ако има детенце,което е изоставил,тогава какъв е смисълът,да бъдеш с толкова безотговорен човек?Говори с момичето.Тя най-добре знае истината.Успех!

[VaMpiRKaTaaa]

Защо не се срещнеш с приятелката му и направо не я попиташ?

Най-правилното решение.

[error92]

Защо не се срещнеш с приятелката му и направо не я попиташ?

Най-правилното решение.

Подкрепям

[VaMpiRKaTaaa]

Макар,че като представителка на тази раса познавам женската злоба и знам на какво е способна една жена,когато е наранена,и когато иска да си върне изгубеното бившата му може да излъже,че слуховоте са верни.

[LuFlee]

Аз се опитвам да разбера колкото се може повече неща за него и евентуално да стигна до бившата му.Лошото е че не познавам много хора и ще ми е трудно.Той се държи много мило и сякаш дори все едно нищо не е станало,но аз не знам дали вече искам да съм с него.Дори и да няма дете и всичко да е измислица,щом толкова много хора говорят за него,значи има защо.И да ви призная не искам и за мен някой ден да се говори нещо подобно.Интересното е че дори не ревнувам,по-скоро се опитвам да разгадая тези въпроси,но не стигам сама до отговора какво ще правя след като разбера.Получава се много странно и виждам,че той е привързан към мен,но...може би лека полека ще започна да се отдалечавам от него.
Жалко за спомените,разговорите и за мнението,което сама си изградих.Сякаш вече единственото,за което се замислям да се върна към него е мисълта,че ще е жалко заради слухове да спрем до тук,но и това не ми стига за да си кажа,че искам да съм с него.Изморих се да си мисля за тази негова история...а не мога и да я оставя хей така.Не знам дали го заслужава,но времето ще си покаже дали съм направила грешен избор или не.

[VaMpiRKaTaaa]

.Изморих се да си мисля за тази негова история....

Тогава просто спри.
Каквото било,било.
Да си остане в миналото.
Ти първо реше искаш ли да си със него или не.

[LuFlee]

Вчера му казах,че е по-добре да успокоим чувствата си докато не изградим(или по-скоро аз) по-силно доверие един в друг.Казах му,че не искам да спираме да си говорим,но просто ...един вид да сме пак приятели,а някой ден ако е писано може и нещо повече.Все още не съм разбрала и не мога да се добера до бившата му,понеже живея в друг град(вече казах) и ми е трудно през скайп всичко да правя.Просто не издържах на напрежението.Има моменти,когато си казвам,че няма значение и че не ме интересуват тези неща,но след малко съмнението пак се прокрадва и става по зле.Не искам да се преструвам пред него,че всичко е наред,когато не е.Казах му всичкото това,а той за първи път ми каза,че ме обича.Аз обаче изпитвам силни чувства към него,но ...тези 2 думи все още не бих му ги казала.Стана му неприятно,но каза че повече няма да ме търси,докато аз не потърся него и че го карам да бъде друг човек като си подтиска чувствата."Нека ме боли и нека те намразя,за да се намали дори и с малко това,което ми е в момента" каза той.
Говорих с най-добрата ми приятелка и тя каза,че според нея така е по-добре защото връзка от разстояние не е връзка,а и това,че спрях да ям,говоря по-малко и съм все тъжна ми вреди.
Не знам дали направих правилен избор,но сърцето ми все още ми говори за него...
Иначе разстоянието в момента не ми пречи,защото съм много заета и без това нямам кой знае колко време за чести срещи,а той също.
Какво да правя?

[VaMpiRKaTaaa]

Ооо драга не си на ред да се вживяш толко заради мъж..
Остави го и гледай себе си.Така ще се разболееш.