Вчера му казах,че е по-добре да успокоим чувствата си докато не изградим(или по-скоро аз) по-силно доверие един в друг.Казах му,че не искам да спираме да си говорим,но просто ...един вид да сме пак приятели,а някой ден ако е писано може и нещо повече.Все още не съм разбрала и не мога да се добера до бившата му,понеже живея в друг град(вече казах) и ми е трудно през скайп всичко да правя.Просто не издържах на напрежението.Има моменти,когато си казвам,че няма значение и че не ме интересуват тези неща,но след малко съмнението пак се прокрадва и става по зле.Не искам да се преструвам пред него,че всичко е наред,когато не е.Казах му всичкото това,а той за първи път ми каза,че ме обича.Аз обаче изпитвам силни чувства към него,но ...тези 2 думи все още не бих му ги казала.Стана му неприятно,но каза че повече няма да ме търси,докато аз не потърся него и че го карам да бъде друг човек като си подтиска чувствата."Нека ме боли и нека те намразя,за да се намали дори и с малко това,което ми е в момента" каза той.
Говорих с най-добрата ми приятелка и тя каза,че според нея така е по-добре защото връзка от разстояние не е връзка,а и това,че спрях да ям,говоря по-малко и съм все тъжна ми вреди.
Не знам дали направих правилен избор,но сърцето ми все още ми говори за него...
Иначе разстоянието в момента не ми пречи,защото съм много заета и без това нямам кой знае колко време за чести срещи,а той също.
Какво да правя?