
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Чертеж във форматна рамка А4?!! wtf ?!!
Айде чети сега. Ако чертежа ти е висок - обръщаш листа по височина, ако ли не - по ширина. Лявата страна отбелязваш 20 мм и пускаш линия надолу. На всички други страни линията трабва да ти е на разстояние 10 мм. Това ти е рамката. Таблицата е с размери 160 мм ширина и 24 мм височина, като я чертаеш в десния долен ъгъл на рамката, не на листа. Отдолу нагоре на рамката мериш 8мм и чертаеш хоризонтална линия. Отляво надясно мериш 100 мм и спускаш вертикална линия. После до нея спускаш 2 вертикални линии по 30 мм. (втората трябва да ти съвпада с рамката по принцип).Сега отиваш на малката долна линия. На нея чертаеш вертикални линии - 20 мм след това пак 20 мм, после 60 мм. Отиваш на последните 2 графи от по 30 мм. Трябва да имаш 3 хоризонтални линии от по точно 8 мм. На най-последната в долния ъгъл трябва да разделиш на половина вертикално (т.е. по 15 мм). Сега надписваш. В най-големия правоъгълник се пише името на чертежа. На 4те графи срещу него съответно трябва да се получи:
Чертал-->| първата буква от името ти и цялата фамилия
Проверил | по същия начин изписано името на преподавателя
дата----->| клас | номер в класа|
На долната линия която е под голямата графа с името на чертежа попълваш съответно:
М 1:1 (мащаба) | материал на чертания предмет | училището, в което учиш
и се получава нещо такова
"разглобяеми съединения" | Чертал | Р. Петкова
|---------------------------->| Проверил | Н. Божилов
М 1:1 | Ст 5 | дълго му е името |18.11.2011|VIIб | №20
^ Това е от последния ми чертеж и естествено, че твоите надписи ще са различни.![]()
Ако си работил/а правилно, се получава. Без онези стрелки разбира се, аз ги сложих само за да не ми се разбъркат нещата.![]()
...но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
"Защо те нямаше толкова дълго време?"- попитал Питър Пан.
"Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам."- отвърнала Тинкърбел.
"Защо?"
"Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам."