- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Лаптоп
В къщи имаме компютър и лаптоп. Компютърът е в стаята на наще, освен това е страшно брикан и е почти неизползваем. А лаптопа попринцип е служебен на татко, което означава, че не може свободно да се инсталират програми и тн, а и със сестра ми трябва да го делим. Тя е четири години по-голяма и седи почти през цялото време.
Тази година помолих мама и татко да ми купят лаптоп... на МЕН. Обаче се оказа, че и сестра ми искала същото и решили да няма коледни подаръци, а просто да купят един лаптоп, който всички да ползваме... Само че аз при такова положение не искам лаптоп. И няма и да го ползвам. Не ми е за самия лаптоп, не ми пука за коледните подаръци, просто имам нужда от лично пространство. Да влизам където искам, да инсталирам каквото искам, да трия, да променям, да съхранявам всичко, навсякъде, без да се притеснявам, че някой може да ми види нещата, без да се съобразявам с никой. Ама мама е против. Защото и сестра ми иска лаптоп, нямало смисъл да купуваме два лаптопа и тн и тн... Не виждам какъв е проблемът да купим един лаптоп, който е мой, при полжоение, че сестра ми догодина е 12 клас и после ще учи извън България. Тя сама каза, че като отиде в чужбина няма да вземе лаптоп, дори и да й купят лично неин. Също така ми каза, че не й е проблем ако купим лаптоп за мен, защото другият ще е свободен...
Обаче не искам да използвам последните доводи, за да ми купят лаптоп, просто защото е доста егоистично. И не знам какво да правя....
Бледа кукла си ти,
която студено ме гледа с очи.
С брат близнака ми бяхме така, като малки. Деляхме компютър. Аз просто се бях примирила брат ми да използва компютъра повече. И ти така ще трябва да направиш. Но по-късно, когато се оказа, че ще учим в чужбина ни купиха на всеки лаптоп. Почакай малко, дели компютъра, наистина няма какво да направиш, но след няколко месеца и на теб може да ти купят. Няколко месеца не може да са толкова дълго време, като приположение, забележи, че някои семейства дори компютър свестен нямат.
На мен не ми пречи да чакам, просто мама попринцип не иска да купуваме два лаптопа. Вика: "Кво ше ги правим?"... Пак ще говоря с нея, готова съм да се разделя със спестяванията си(не ми се иска, събирам за електрическа китара, ама имам време, пак ще събера...) Иначе аз лаптоп искам аз попринцип, не казвам ВЕДНАГА да стане.
А и какъв е смисъла да имаме два лаптопа, като и двата ще ги делим?
Бледа кукла си ти,
която студено ме гледа с очи.
Еми майка ти е права - ако сестра ти скоро завършва, ще заминава в чужбина и няма да го взима лаптопа, то наистина няма смисъл за друг лаптоп.
Но все пак и двете сте големи и се нуждаете от 2 лаптопa.
Лаптоп на нашите.. Не ми трябва. :Д Единия компютър само за мене, а другите два киснат в някоя кутия ;Д А по темата - накарай ги по някакъв начин да ти купят, ако толкова много искаш!
Просто им кажи самата истина , независимо дали тя изглежда егоистична или не.
Пък и от една страна са прави - за какво да им създаваш излишни разходи , като можеш малко да
проявиш търпение и след това лаптопа ще си остане за теб.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Мрънкаш за глупости, щом искаш личен компютър, ще си жертваш спестяванията...а повярвай ми, сестра ти в чужбина без персонално пц няма да замине...като искаш толкова, предложи на вашите да доплатят, да си е твои личен..
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
А какво ще стане със служебния лаптоп?Не може ли ти да ползваш единия, те другия и готово?