Желана, но самотна..

[Pamaa]

Хехе.. все едно това аз съм го писала, но преди 3-4 месеца ( годините са ми същите, само където не слушам метъл ) . Да, преди 3-4 месеца.. преди да се влюбя. Голяма забава беше.. И повярвай ми не се влюбих за 1 един ден. Освен това го познавах поне от 4-5 години. В училище 'Здравей' 'Здрасти', мислех го за надут ( след време се оказа, че той е мислел същото за мен ). Аз свърших училище, той продължаваше да ходи. И една събота ( съботата, която презирам, но в същото време знам, че дори и да знаех какво щеше да се случи, не бих променила решението си да изляза с него ) с една мацка решихем да идем на кафе и се обадихме на друг приятел. На него явно много не му се идваше и ни каза, че ще дойде обаче с НЕГО. И така отидохме на кафе, след това разхождахме песовете, снимки а-у и се прибрахме. Но не беше последното излизане. Ние започнахме всеки ден да сме заедно. Пишехме си по цяла нощ. Но аз не чувствах нищо, защото знаех какъв е.. такъв, в който не бих се влюбила. Но той.. той се промени : ). Той напълно промени живота си, не бешевече същия. Беше толкова мил и вече виждах онзи, който исках до себи си. И така цяло лято заедно, почти денонощно. Започнах ме училище. Той постоянно беше при мен. Прегръдки, целувки.. той знаеше какво чувствам, и ми показваше, че чувства същото. Хората започнаха да ни питат дали ходим, а ние само се поглеждахме, усмихвахме се и отговаряхме, че това не е така. След още малко време той постоянно казваше, че ще ми обясни за всичко, което е разказваше.. за онова момиче. И аз.. аз праосто се уплаших. Знаех, че ако той ми разкаже, аз просто ще съсипя всичко. Дърпах се 2-3 дена. Явно беше, че го ядосах. А може би и затова той ме нарани така.. а може би не е чувствал нищо : ( .
И въпреки всичко, което той ми причини.. въпреки глупавото отмъщение, аз все още го обичам и не съжалявам. И пак излизам с него, пак ходим на кафе, пак си пишем всеки ден, но когато той се опита да ме прегърне аз се дърпам.. дърпам се, но си представям, че не съм го направила : ).
Със сигурнот се чудиш защо го написах всичко това.. Ами просто, защото и аз мислех, че за мен няма подходящ. Е виждаш, че го намерих. Това, че ме нарани няма значение, нали все пак го обичам, а ти точно това искаш - да се влюбиш.. пък и човек прави грешки. Той сигурно съжалява, защото като ме нарани не направи щастлива мен, нито пък него самия. Вече не ме боли, заради неговата постъпка, а просто, защото знам, че никога не бих могла да бъда с него. И то не за друго, а защото имам достойнство : ).
Благодаря на всичко, които го прочетоха.. все пак сте отделили от времето си : ) .

[DiabolicalSoul]

Всъщност.. близнаци съм! Според мен си отговаря.. двойнствена личност - понякога супер весела и енергична, а друг път - унила, самосъжаляваща се, депресирана.

ххахахаа, е те другите хора не могат да ги разберат въздушните знаци пък и близнаците са по няколко и зависи кой точно близнак е на смяна

на мен обаче доста от приятелите ми са точно близнаци и си пасваме идеално: повечето време смях и приказки до безкрай, купони, още смях... и когато някой има нужда от лично пространство, просто го оставяш намира да си почине от околния свят

пак ти казвам, споко, радвай се на живота и недей да мислиш за прекалено големи глупости

[mea96]

И аз съм от Сливен и съм в горе-долу същото положение...абе не знам до сега не съм си харесвала никой от сливен .. не знам защо така се получава

[magita]

[quote="SisiStrange"][quote="DamnHot"]Хубавите момчета са курвари, бройкаджии и подобни. Умните пък не ми допадат, аз обожавам да се лигавя и смея по всяко време

Ъъъ... ми не ...

на 14 си за къде си се разбързала.. голяма работа че не си намерила някво момче.. има време за всичко. Пък и колкото повече чакаш накрая толкова по-хубаво е

[gabsit000]

..те нещата не са от вчера така,просто трябва да приемем тази грозна реалност,все пак се радвам че си на 14 и осъзнаваш тези неща,щото има много твои връстнички които още не са излезнали от филма и са доста заблудени..

[iiordanova]

Все едно съм го писала аз за любовния живот.
Ама и не се бутам да имам гадже,де.
Предпочитам да си намеря някой,който да се появи след време отколкото да съм бройката на някой пич.
Не чакам перфектния.
Kакто казват другите "За всеки влак си има пътници!"

[nolovexxx]

йесс.. много хора сме от Сливен бе

[DamnHot]

Хехе.. все едно това аз съм го писала, но преди 3-4 месеца ( годините са ми същите, само където не слушам метъл ) . Да, преди 3-4 месеца.. преди да се влюбя. Голяма забава беше.. И повярвай ми не се влюбих за 1 един ден. Освен това го познавах поне от 4-5 години. В училище 'Здравей' 'Здрасти', мислех го за надут ( след време се оказа, че той е мислел същото за мен ). Аз свърших училище, той продължаваше да ходи. И една събота ( съботата, която презирам, но в същото време знам, че дори и да знаех какво щеше да се случи, не бих променила решението си да изляза с него ) с една мацка решихем да идем на кафе и се обадихме на друг приятел. На него явно много не му се идваше и ни каза, че ще дойде обаче с НЕГО. И така отидохме на кафе, след това разхождахме песовете, снимки а-у и се прибрахме. Но не беше последното излизане. Ние започнахме всеки ден да сме заедно. Пишехме си по цяла нощ. Но аз не чувствах нищо, защото знаех какъв е.. такъв, в който не бих се влюбила. Но той.. той се промени : ). Той напълно промени живота си, не бешевече същия. Беше толкова мил и вече виждах онзи, който исках до себи си. И така цяло лято заедно, почти денонощно. Започнах ме училище. Той постоянно беше при мен. Прегръдки, целувки.. той знаеше какво чувствам, и ми показваше, че чувства същото. Хората започнаха да ни питат дали ходим, а ние само се поглеждахме, усмихвахме се и отговаряхме, че това не е така. След още малко време той постоянно казваше, че ще ми обясни за всичко, което е разказваше.. за онова момиче. И аз.. аз праосто се уплаших. Знаех, че ако той ми разкаже, аз просто ще съсипя всичко. Дърпах се 2-3 дена. Явно беше, че го ядосах. А може би и затова той ме нарани така.. а може би не е чувствал нищо : ( .
И въпреки всичко, което той ми причини.. въпреки глупавото отмъщение, аз все още го обичам и не съжалявам. И пак излизам с него, пак ходим на кафе, пак си пишем всеки ден, но когато той се опита да ме прегърне аз се дърпам.. дърпам се, но си представям, че не съм го направила : ).
Със сигурнот се чудиш защо го написах всичко това.. Ами просто, защото и аз мислех, че за мен няма подходящ. Е виждаш, че го намерих. Това, че ме нарани няма значение, нали все пак го обичам, а ти точно това искаш - да се влюбиш.. пък и човек прави грешки. Той сигурно съжалява, защото като ме нарани не направи щастлива мен, нито пък него самия. Вече не ме боли, заради неговата постъпка, а просто, защото знам, че никога не бих могла да бъда с него. И то не за друго, а защото имам достойнство : ).
Благодаря на всичко, които го прочетоха.. все пак сте отделили от времето си : ) .

Благодаря, че сподели !

[DamnHot]

Всъщност.. близнаци съм! Според мен си отговаря.. двойнствена личност - понякога супер весела и енергична, а друг път - унила, самосъжаляваща се, депресирана.

А всъщност това се случва и с всеки човек, даже да не е близнаци...честно !

I know ..