И така..момиче на 14 години съм. Заобиколена съм от хора всеки ден по всяко време. Това е хубаво - приятели, връзки, смях, драми, веселие, опит. Но останаха изключително малко точни и добронамерени хора.. всеки с интересите си, всеки с претенциите си.. егоизъм, алчност, надменност.. като свидетел на всичко това не знам какво да правя - да се смея, да плача ли.. Толкова жалко : ))
До вчера нормални момичета.. когато ги гледам изведнъж - разголени снимки по фейсбуци и ахата и други сайтове.. и отдолу някакъв текст от рода "вземи ме цялатааа" , сефтета, работи, глупости , всичко пробвали, треви пушили и вече са мега яките... Смешни ми са от всеки ъгъл ! И доста често ми се случва като сме се събрали някаква голяма компания в училище, пуснали чалгиите (има и свестни хора, които ги слушат ;дд) и да става шоу... и аз както съм понякога център на внимание даже.. просто да се отделя, сложа слушалките (метЪлка съм ) и да седна някъде сама и да не мисля за нищо.. всичко ми идва до горе..и после се струпват маса хора да ме питат какво ми е, а всъщност ми е някакво никакво.. обикновено..
И сега идва редът на любовта.. не се насилвам да ходя нароочно с някой.. Чакам течението, така да се каже. И все повече имам чувството, че съм твърде тежка, за да ме помръдне това течение.. в никое момче досега не съм видяла, човекът, когото търся .. Хубавите момчета са курвари, бройкаджии и подобни. Умните пък не ми допадат, аз обожавам да се лигавя и смея по всяко време А пък да кажем, че съм задръстена - не .. познавам се много хора, контактуваща личност съм. За външен вид.. кво да кажа ;дд Ще съдя по мнението на хората - всички казват, че съм красавица, чаровница, с красиви очи итн. не искам да изляза сега някоя фукла, но наистина имам себе си за добре изглеждащо момиче !! : )
И така де.. времето минава, а аз все още съм човека, обкръжен с много приятели, винаги в добра компания ( момчета, момичета) и с весело настроение.. но някак си.. се чувствам самотна в известна степен и нещастна в областта любов..: )