Цитирай Първоначално написано от DamnHot
[b]И така..момиче на 14 години съм. Заобиколена съм от хора всеки ден по всяко време. Това е хубаво - приятели, връзки, смях, драми, веселие, опит. Но останаха изключително малко точни и добронамерени хора.. всеки с интересите си, всеки с претенциите си.. егоизъм, алчност, надменност.. като свидетел на всичко това не знам какво да правя - да се смея, да плача ли..
Девойко, всеки човек си има и лоши страни, освен качествата. Недей да търсиш идеални, ангели, божества и т.н., че може да ти отнеме едно-две хилядолетия. Харесаш ли някого с еопитай да не търсиш лошото, селектирай, това което ти харесва в него.

Второто - ти си на 14. Знам, колко е модерно сред пуберите да са "отворени" или напред с материала. За тези работи, обаче не е достатъчно да си развил тяло, нито да имаш определено интелектуално развитие. Трябва ти някакъв личен морален кодекс и фактът, че възрастта 18-21 е общо приета сред цивилизованите държави за съзряване, означава, че повечето хора съзряват в този диапазон.

Едно ще кажа на всички зажаднели да почустват какво е да си голям. Да се забиеш с някой или да бачкаш винаги можеш. Да си върнеш детъството и да изживееш - не.