Здравейте! ...Реших и аз да се изповядам тук, след поредния скандал с майка ми днес. Аз съм една обикновена 12-класничка, баща ми работи в чужбина откакто съм се родила(често си идва),а майка ми винаги е била безработна. Имам чувството ,че през всичките тези 18год. през които съм расла пред очите й, тя не ме познава ама ИЗОБЩО и ИЗОБЩО не знае как да се държи с мен. Днеска след поредния скандал, който тя предизвика естествено, стигнахме до бой...а това доста често се случва и скандалите помежду ни са почти всеки ден. Майка ми е поддържана жена, разбрана, но май нещо й хлопа дъската. Днес- влизам в банята, но си забравих халата и отидох до стаята да си го взема, а тя започна на крещи,че съм затворила вратата на банята. Като влизам да се къпя пак ми крещи, след като се изкъпя преди да си оправя банята се обличам,а та е на път да получи нервна криза, защото не съм си оправила банята веднага, или ако я оправя не й харесва и пак ми крещи. Самата тя не си оправя банята веднага, от какъв зор ще ми държи сметка кога влизам да се къпя?! Когато баща ми си е тука ми се кара за същото нещо-банята. Ами аре по-добре да си стоя мръсна а? Хаха...никога не съм си представяла,че ще пиша тези редове...толкова просташко звучат..с какви хора живея не знам... До преди малко пак се карахме с майка ми, казах й , че е напълно изтрещяла да ми крещи за такива глупости,а тя ми отвърна,че според нея взимам дрога и като си дойде баща ми ще отидат в училище за да разберат какво се случва с мен?! Просто не знам как да реагирам адекватно на тази ситуация, щото ми идва да ги смачкам и двамата. Държат се с мен като с МАЛКО ДЕТЕ. Постоянно ме заплашват с бой и понеже съм станала абсолютен домошар, постоянно ми намекват,че стоя само вкъщи като някоя монахиня.Ако имах възможност бих се изнесла на квартира, но понеже нямам тази възможност и заради майка като моята , рискувам целия град да разбере какво се случва в къщата ми. На роднини не мога и не желая да разчитам, защото са най-лицемерните същества,които познавам. Въпреки,че си стоя само вкъщи, никой не забелязва,че от години съм се отчуждила от всички мои близки. Може би , ако имам възможност да следвам, не бих ги потърсила повече. Зная,че това са тежки думи,но не изпитвам особена нужда, освен финансова. Може би в очите на някой, това би прозвучало ужасно и материално, но е факт че съм се отчуждила. Родители са ми, но не ги чувствам вече като такива, а като хора , които са ме отгледали и продължават да го правят, докато съм под техен покрив. Най-много от всичко искам да ме разбират, а те никога не са успявали. Това ме убива. Какво сложно има в това да се опиташ да разбереш любим човек, или си трърде голям егоист за да се занимаваш с него? Моля Ви, дайте ми някакъв съвет как да разговарям с тях, защото ако спра да го правя, нещата ще станат наистина много грозни. Знаете как стоят нещата в България, не ми се правят панаири, не желая никой да се меси в отношенията ни или камо ли да взима нечия страна.