Историята ми е малко като от някоя сапунка. Като цяло си знам, че аз съм си виновна, да. Значи преди време, 6 месеца някъде, флиртувах с едно момче. Имах нещо към него, но не знаино, защо не исках да го призная. Той твърдеше, че ме обича. И така си беше. Доказа го. Той пие много и аз му казах, че докато не се промени между нас не може да стане нищо. Голяма грешка да знам. Просто по някакъв начин исках да използвам чувствата му към мен, за да го променя. Да направя нещо добро за него.
така.
цяло лято не се видяхме. аз му писах, звънях, търсих го. той ми каза, че това било единственият начин да ме забрави и т.н. че когато не ме виждал му олеквало.
вече се виждаме. той уж ме харесваше. аз осъзнах, че той означава много за мен и искам да съм с него. като цяло това е било отначало, просто съм го подтискала и дори и аз не знам защо. започнахме да говорим за това, но ни прекъснаха. Ок. Разбрахме се да говорим за това след 2-3 дни. И днес денят, в които трябваше да говорим, чакам го аз ии идват две момиченца. Буквално момиченца. Чакат го, той ги вижда, казва ми едно здрасти и тръгва с тях. А те през цялото време говореха как едната била много хлътнала по него и тн.
Нормално ли е за 3 месеца да си отиде любовта?
даже двва.