В началото на темата ти си мислех, че си просто нормален човек както всички останали нормални, които не проявяват кой знае какво състрадание - много хора са така.
Нали, нормално е да не питаш хората, когато ги виждаш че са зле, за да не ги притесняваш, да не си го изкарат на теб, да не би да не им се споделя и да досаждаш, пък и просто ако сами не ти кажат не виждаш смисъл да се натоварваш и т.н.
После ми стана малко съмнително как в един твой пост каза: "А като ги питам и почвам да ми мрънкат". АМИ НОРМАЛНО Е да мрънкат, нали са тъжни? Много ясно, че ще ти се оплакват.

Но това за майка ти си е направо шокиращо. Гаден си.
Но това може би не е истинската ти същност. Апатията и липсата на всякакво съчувствие според мен е защитна реакция от това, че си бил нараняван. Поне при мен е така - имам апатия, когато просто съм наранена и не съм преживяла нещо-си-там.
Но ако това ти е състояние по default, мисля, че трябва да се промениш. Да се постараеш поне. Иначе е доста сбъркано и тъжно. И нечовешко.
Няма нищо лошо да си поне една идея по-емпатичен, поне към близките си - мама, татко, сестричка, приятеля/ката, на когото (най-много) държиш.

И бтв цитатите са много вярни, но като те е яд и като не знаеш как да им отвърнеш, почваш да отговаряш с "духовити" затапки - ЛОЛ