Шофьорски курсове

[ShtrudeL]

Който го е страх, по - добре да не излиза на пътя. Щруди, е това е проблема, не че не можеш да караш, но се шашкаш и от това се разсейваш и правиш грешки. Карай все едно е твоята кола.

Мен не ме е страх да изляза на пътя и да си карам, страх ме е от това как ще се представя на най-важния изпит пред някакъв непознат, който е много важен чичко и бла бла и от който завися (освен и от себе си)..
В началото, някъде до към средата на часовете си казвах 'какво пък толкова, отивам, карам както мога, пък каквото стане ебаси..', ама сега като му се вижда края и ми става все по-притеснено..

П.П. Изчетох почти всички теми във форума на бгмама по темата От една страна се успокоих, че не съм най-зле, от друга си казвах 'пф, толкова много хора са минали през това и са го преминали, аз ли няма..', от трета наистина прочетох толкова много инфо, че на теория мога да стана катаджия ама мц! Практиката си е практика..

[anonymous708973]

Мен не ме е страх да изляза на пътя и да си карам.

Така си мислиш сега.
Като си вземеш книжката и за първи път се качиш в кола - дори не сама, а просто с друг човек, различен от инструктора, и когато осъзнаеш, че от твоите действия зависят животи, ще се стреснеш. А ако не се стреснеш, може би не си емоционално дорасла да си шофьор.
Не го казвам като критика.

[an7raks]

А ако не се стреснеш, може би не си емоционално дорасла да си шофьор.

Вярно?! Отивам да си връщам книжката в КАТ...
Това да съзнаваш каква отговорност носиш, не означава, че трябва да те е страх...
Щрудел, от изпитващия нищо не зависи.

[ShtrudeL]

Щрудел, от изпитващия нищо не зависи.

Даа, знам, че зависи от мен, ама ако той реши да ме скъса ей така, заради идеята и се хване за най-малката глупост? Според мен е и до чиста проба мъничко късмет..

[ShtrudeL]

Така си мислиш сега.
Като си вземеш книжката и за първи път се качиш в кола - дори не сама, а просто с друг човек, различен от инструктора, и когато осъзнаеш, че от твоите действия зависят животи, ще се стреснеш. А ако не се стреснеш, може би не си емоционално дорасла да си шофьор.
Не го казвам като критика.

Добре де, може би не се изразих правилно. На мен и сега ми се свива стомаха в някои ситуации, след това със сигурност ще е пак така дълго време, но въпроса е, че имам огромното желание да съм добър водач и.. кара ми се. Много.
Пак казвам.. не е като да искам книжка с нежелание, просто защото ми се налага примерно.