Много пъти така са ме предизвиквали, нарочно да направя някоя мръсотия, да си върна, че не съм можела да се побера в кожата си от яд и от нерви. Някое момче, което ме е наранило, също много ми се е искало да усети болката ми, просто аз съм безсилна и оставям времето само да ги научи, че са сбъркали. А тва става рано или късно, понякога даже по-скоро отколкото очакваме. Колелото така се завърта, че винаги успяваш да застанеш на мястото на човека, с който си постъпил зле.

Аз не се гордея с тва, че се бях хванала с едно момче, само защото исках по някакъв начин да избягам от този, който обичах тогава. Не бях достатъчно силна да се изправя срещу чувствата си и избрах лесния начин. Тва момче, с което се хванах... беше ми безразличен, добре си изкарвахме с него първите 2 седмици и после почнаха излишните нерви. Не се държах гадно с него като цяло, ама бях доста дръпната и не правех компромиси. Когато сгафеше му го изкарвах през носа, а понякога само тва чаках- да се издъни... Винаги успявах да извъртя така нещата, че дори да не съм била съвсем права в дадени ситуации, му показвах, че той не е правия...

Накрая вече само чаках пак да се издъни, за да го оставя, понеже с добро не се получаваше, почвах да го съжалявам и така...