не изпитвам необходимост от послание
но определено нещо трябва да ме привлече - форма, цвят, изложение - в каквото и да е това, което гледам/слушам
съвсем наскоро открих, че съм способна на критика към изкуството, преди доста повече се впечатлявах от всичко. това, предполагам, се дължи на израстването и оформянето на критически-оценъчен апарат
именно той пък, от друга страна, се обляга на отделния човек

защото не е новост да ми харесва нещо, което не впечатлява приятелките ми, да речем
но така или иначе не бих казала, че с тях сме на едно емоционално ниво, смисъл, част от мен се радва много повече на арт неща. на странни неща. на неща, които трябва да се поблъскаш, за да ги разбереш, на неясности, на фантасмагории и безмислици

абе, няма значение всъщност дали дадена форма се категоризира арт или комерс
ако ми говори и ми харесва, е.