Цитирай Първоначално написано от burpp
A, колко време лежим, неподвижно в безсъзнание,
всяка мъдра мисъл за мен е ново знание.
Не търся признание от сенки на лицата,
виждам как държавата ни бавно убива децата.
Крием се в мъглата на градската обвивка,
дълги черни пътища покрити с тънеща заливка.
След всички си мъки попаднах най-накрая в щастието,
мястото намерих си, а то е душевно радио.
Свикнал от ранни години да осмислям живота си,
Съдба неясна, разбрах, че към всички строга си.
Отварям си очите, но покривам ги с длан,
успях да се засиля към дупката и паднах там,
изправих се от там и протегнах си ръката,
призното ли ми беше правото да пойскам свободата...
Свободата- израз на нашите истински желания
Време е вече от сън да се събудят нашите съзнания.
Безгранична е знам, силата на болката.
Управлява ни живота и сваля ни от триколката.
Колко песни има, колко текстове изписани
Отровата излиза, със сълзите изливани.
А промяна знам надали ще има.
Еднообразие сякаш е настъпила вечна зима.
Истини написани с лирики в лицето на поема.
Изразяваща спиращата сила на нашата дилема.
Защо не опитам в ръцете си да се взема?
Край на оплаквания, стоп на сълзите
Стига вече от търкани червени са очите,
но в тях чете се и до днес копнежа.
Към независимост насочен е стремежа.