Цитирай Първоначално написано от burpp
....Силата на волята, крие се в нас самите,
полумрак е за мен погледът ми през очите.
С брадвата отсичам тънките клони на дървета,
Feel the power в душата на поета.
Неостърганото нито с папир за вас е,
Признай си, че зад гърба на слабия изсмя се!
Мисля, късно осъзна се, но намери доброто в грубото,
пустош е за тебе, но е погледът ти в чуждото.
Съвсем невероятно как рядко се засягаме,
в моя сън е щестие, а в твоя разкаяй се!
Чувствам как с цялото си тяло бие сърцето ми,
как кръвта възбудено пулсира, като блъска в очите немощни.
Немощни гърди поемат бреме тежко и пак съсипани
остават си нещастните и от властта биват сритани.
Аз да съм от тези няма да стане-невъзможно е.
Не съм от слабите, но и главата няма да накланям бе.
Свободен ще бъда-викам желанието на моето сърце.
Да продам душата си е все едно да я заменя за перце.
Българина обаче все пази се за по-злото.
Не оценява доброто и разсипва просото.
Как после искаш да ядеш хляб те питам?
Ядосах се, от гняв даже започнах да залитам.
От сън дълбок е време народа да се събуди.
Стига долни лъжи, стига смешни заблуди.
Как да стигна моля те човеко кажи ми.
До това съзнание само с тези рими.
Действия незабелязани от думи незабравими.
А родината ни свири отчаяно блус.
Поредните на власт вече е просто лек трус.
Да крадеш човеко мислиш е честно
Да си изкараш хляба-колко е лесно...