Забелязвам ужаса в очите на празни лица,
в спектакъла на филма на живота няма празни места.
Тайни доклади, списъци и държавни реформи,
Вече всички почна параноя да ви гони.
Но даваме ли си сметка, че погубват ни на дъното,
Плуваме в морето, но все за нас е мътното.
Засрамих се от голотата, която бреме е за всеки,
Увереност представляват рицарските ни дуспехи.
А вече тях ги няма, стопиха се с годините,
вече демоде е да търсим за права причините.
Шумно се пускат разни слухове зад гърбовете ни,
Българио, превърна ли поданици в робовете ти?
Рязко очертаващи се кълба от лъжи и маски,
Запазихме стила си, както майката децата си.