Цитирай Първоначално написано от NEWS Виж мнението
Първата ми любов. Бях много влюбена. Но не се стигна до момента, в който да обикна. Единствено истинска, силна и първична любов - влюбване. Обещаващо начало.
Случи се така, че аз бях наранена, не получих същото и събрах сили да оставя момчето. Той не искаше, но трябваше... повече не можех да живея така... Не ми се навлиза в нова тема, като обяснявам какви неща ми е причинявал... психически травми.
За щастие никога не ми е посягал.
Оставих го и едва намерих сили да продължа. Срещнах страхотен човек, с който се обичаме вече повече от 5 години.
Но старите общи познати - мои и на бившия ми не спират да се бъркат в новата ми връзка като задават въпроси, играят мръсни игрички и му носят.... Чувствам се като гледана под лупа. Толкова ли не могат да се зарадват за мен, че открих добро момче, което дава всичко за мен.

От една страна не искам да прекъсват връзка с тези хора, но от друга - много ми тежи лицемерието им, сякаш след раздялата ми с него коренно се промениха и мога да видя тази лъжа...
Случвало ли ви се е ?
Хващай ги всичките, кажи им една жестока истина, кажи им колко са прости, лицемерни и как не заслужават приятелството ти, защото те самите не са никакви приятели. И ако държат на теб, да вземат да млъкнат, защото горчиов ще съжеляват за постъпките си. На кратко тегли им една права, като им кажеш твоята истина - не си заслужава да се занимаваш. В най-лошият случай, така ще ги засегнеш и ще се изпокарате, че няма да си и помислят, да те закачат.