Някой от вас

[cweeet]

чел ли е Хамлет или Дон Кихот?
Повечето сте, но ми трябва човек, който може да прави анализи, понеже ми предстои класна и ми трябват генерални насоки как да започна. Не ми трябва някой да го напише, а просто да ме насочи как да започна, как да завърша, какво трябва да спомена и така.


темите са:
Лудостта и мъдростта в образа на Дон Кихот
Духовното израстване е образа на Санчо Панса
Трагичното и героичното в образа на Дон Кихот

Нравственият избор на личността в трагедията "Хамлет"
Трагедията на ренесансовия човек в "Хамлет"

Ще оценя, ако някой помогне.

[nyancat]

Значиии на първата тема трябва да започнеш с това,че Дон Кихот е малко луд,но и мъдър едновременно.

[bootyboy]

Лудостта и мъдростта на Дон Кихот ей тази тема ми се беше паднала


Сервантес е един от най-известните ренесансови автори.Той изживява тежко детство, но общо взето целият му живот е изпълнен с различни препятствия и премеждия.Той пише първата част на книгата след излизането си от затвора .По късно излиза и роман –фалшификат, продължения на първата част,написан от автор с псевдоним Авалянеда.Да докаже , че това е фалшификат, той пише втората част на книгата в последните дни от живота си, в манастира, където и умира по-късно.
Първоначалния замисъл на творбата е да създаде развлекателна смехотворна комедия на рицарските подвизи и обичай, карикатура на рицарството изобщо. Целта на тази пародия е да събуди отвръщение към глупавите рицарски книги и да пресече ”епидемията” обхванала Испания. В последствие се разширява първоначалния идеен замисъл. Романът вече не е само пародия на рицарството , а е дълбоко философски , социално-психологически роман с универслани послания за човешкото съществуване.
Дон Кихот е наследник на разорена и обедняла идалгия, по нищо не се различава от хилядите испански идалго. Като тях той се е примирил с действителността и е приел без съпротива бедния си безцелен живот. В образа на Дон Кихот няма нищо героично, забележетелно и като такъв той буди само съжаление.В следствие на дългото четене на рицарски романи героят губи разсъдака си . Когато идва безумието, започва неговият бунт срещу действителността , защото той не може да я приеме такава каквато е. Безличният идалго се превръща в ярка индивидуалност. От обикновенният Алонсо Кехада – Добрия , става рицар на печалния образ. Пред него се откриват невероятни перспективи. Променя се всичко до което се докосне . Лудостта му дава възможност да вижда по-надалеч и по-силно от позицията на своята вътрешна субективна истина. Алонско Кехада е част от света такъв, какъвто е , а Дон Кихот е допълнение към света , такъв какъвто трябва да бъде в мечтите му. Той вярва , че светът на рицарските романи съществува , защото именно този свят отговаря на него- вите стремежи и светлите му представи за човечеството. Той е алтруист, хуманист и идеалист. Най-висше благо за него са свободата и справидливостта. Именно тяхното потъпкване в тогавашна Испания го кара да мечтае за отдавна отминалия „Златен век”.
Рицарят живее в света на своите фантазии и не може да приеме , че възвишвните му стремежи са неосъществими. Не случайно лудостта му се появява, когато неговата мъдрост и доброта са достигнали своята зрелост. Френският философ Франсуа дьо Ларош Фрако казва : ” С непредването на старостта човек става по-луд и по-мъдър”. Този смисъл в образа на Дон Кихот неразривно се преплитат разум и безумие . Дори и в най-безрасъдните постъпки на рицаря има някакъв смисъл, защото са насочени към доброто и истината.Не случайно испанският писател Унамуно казва , че „Дон Кихот е мъдрост в безумието и безумие в мъдростта ”. Поради своето безумие героят се откъсва от живота и невижда действителността в нейния истински вид, а гледа през очите на миналото, на странстващия рицар. Той не признава действителното и се противопоставя с всички средства , издига в действителност своите мечти и идеали. За него Дулсинея Тобоска, рожба на собствената му фантазия е по реално същество от живите хора около него. Истината не е това, което съотвества на действителността, такава каквато е , а това което отговаря на представите му за нея, такава каквато я желае, вътрешна и субективна. Издигнал се високо над дребнави и корестни интереси, Дон Кихот не се съобразява от сковаващите условия на действителността. Той и Санчо Панса тръгват преди всичко за свобода, въпреки че се раждат в епохата, в която е създадена Великата Инквизиция.Свободата той цени повече от всичко друго на света . Когато напускат замъка на херцога, рицаря казва на своя оръженосец : „ Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага , с които небесата са дарили хората. С нея не могат да се сравняват , нито съкровищата които крие Земята, нито тия които тъи морето. За свободата , както и за честта може и трябва да се жертва живота ”.И Дон Кихот и Санчо Панса са герои, който осъзнават своето безумие.Те са луди , който размишляват
над своята лудост, тоез те не са истински луди вместващи се в традиционната представа. В безумието на Дон Кихот има някакаква система и избирателност. Тя е по скоро мания на тема рицарство , но при обстоятелства неутрални спрямо рицарската авантюра, той се проявява , като разумен и мъдър човек. Голяма част от хората , които го срещат през трите му похода и разговарят с него, остават с непоколебимото мнение, че Дон Кихот е странна смесица от разум и безумие , мъдрост и лудост. Затова героят е толкова забавен за всички херцози, херцогини и грандове . Неговите най-близки хора племенницата му, домоуправителката, свещенникът и бръснярът са поразени от смесицата на разум и безумие у него. Те виждат , че дори и в безрасъдните му постъпки имат някакъв смисъл и са направени за доброто на хората.
Оказва се, че Дон Кихот е безумец само когато се залепа с рицарските романи. Свещенникът говори за него : ”Като махне безмислиците, които говори този добър идалго в лудостта си, щом стане дума за други неща, разсъждава отлично и проявява ясен и проницаелен ум. С дълбока мъдрост Дон Кихот разсъждава за ” Златния век „ , за науката, за военното изкуство, за поезията и околните го слушат с внимание и удивление.Образът му е единство от противоричиви черти. От една страна , като носител на рицарската идеология , стремящ се да възкреси някоганящното рицарство, той е безумец. От друга страна благородния мечтател, защитникът на слабите, вдъхновеният от Ренесансовия хуманистични идеи, героят е мъдрец.

[Mi6inka]

Във всички даскала ли дават тези теми по тези произведения О.о Когато аз бях в гимназията имах абсолютно същите теми да пиша... бах мама му

[nyancat]

Във всички даскала ли дават тези теми по тези произведения О.о Когато аз бях в гимназията имах абсолютно същите теми да пиша... бах мама му

и при нас беше така,когато ги изучавахме тези произведения :Д

[horacio]

Дон Кихот още не съм го чела, но Хамлет го четох.
И аз имам класно в понеделник върху тия две неща.
Ама сега излизам след малко, довечера може да драсна нещо.

[cweeet]

OKK /4symbols/

[horacio]

Лудостта и мъдростта в образа на Дон Кихот
Лудостта на Дон Кихот го навлича в доста проблеми , породени от изкривената му представа за действителността, но той съветва Санчо Панса за различни неща, с което му помага да усети невидимите неща и го превръща в свое копие. В смисъл, че Дон Кихот му помага да не е вече толкова повърхностен и да не иска само пари и т.н. Може да споменеш някакви случки (аз не съм го чела като хората Дон Кихот, за това не мога да ти кажа точно) и примерно накрая смъртта на Дон Кихот с речта му.

Духовното израстване е образа на Санчо Панса
и тука пак нещо подобно на горното, с това как съветите на Дон Кихот променят Санчо към по-добро, как мисленето му се променя и почват да го интересуват духовните неща
Трагичното и героичното в образа на Дон Кихот
Въпреки странните си представи за света, действията му не са насочени с лоши помисли, а именно обратното. Иска да промени света към по-добро. То общо взето почти еднакви неща могат да се напишат и за трите теми. Виж в интернет образите на Дон Кихот и Санчо Панса - мисля, че ще ти помогнат доста и за трите теми.

а темите за Хамлет не ги разбрах много, много какво трябва да се пише в тях
в училище госпожата не ви ли ги е обяснявала тия теми?

[Blab]

темите са:
Лудостта и мъдростта в образа на Дон Кихот

- лудост е отклонение от нормата.
- Дон Кихот е единак/особняк/мечтател(живее в своя собствена действителност)
- романът е създаден като пародия на рицарските романи. това е един от идеалните примери за свръхинтерпретация на текст.

//като сложат лента с инструменти - пак:Д

[EinGutesKind]

Аз тази сесия имам изпит по западноевропейска литература

[cweeet]

- лудост е отклонение от нормата.
- Дон Кихот е единак/особняк/мечтател(живее в своя собствена действителност)
- романът е създаден като пародия на рицарските романи. това е един от идеалните примери за свръхинтерпретация на текст.

//като сложат лента с инструменти - пак:Д

страхотна си


@Руми, предполагам е обеснявал, но аз съм била отвеяна нанякъде. Аз почти винаги съм така, смисъл знам какво трябва да напиша, но не знам как да започна и как да ги слея отделните абзаци, които съм измислила.